От началото на юни започваме нашата нова рубрика „Героите на България”, която ще излиза два пъти в месеца. Тя ще бъде посветена на делото на онези личности, които са жертвали живота си за Освобождението или във войните за Национално обединение. Навръх 2 юни, когато честваме 142 години от смъртта на големия български патриот Христо Ботев, стартираме именно с неговото дело, което е оставило траен отпечатък в съзнанието ни като българи, като народ.
Христо Ботьов Петков, познат като Христо Ботев е име, което се е превърнало в синоним на патриотизъм, на дълг, на чест, на мъжество и смелост. Той е роден и живял в годините на най-тежкото за България робство – Османското иго. Роден е на 6 януари 1848 г. в гр. Калофер, в семейството на учителя и обществен деец Ботьо Петков.
Ранните си години Христо Ботев прекарва в Карлово, защото баща му е бил учител там. След това учи и в родния си град Калофер. По-късно, през 1863 година, с подкрепата на Найден Геров и други възрожденци успява да замине за Русия, където продължава обучението си. Установява се в Одеса. Именно там успява да направи първите си поетични стъпки. Няколко години по-късно /1867г./се завръща в България и родния си град, но за кратко. По същото време публикува и първото си стихотворение, една от големите му творби – „Майце си”. Това става с подкрепата на Петко Р. Славейков и неговия вестник „Гайда”. Много скоро след това Ботев е принуден на напусне родния Калофер, защото произнася пламенна реч в чест на славянските просветители Кирил и Методий и имало опасност да бъде заловен от турските власти.
Така Христо Ботев и неговата проява на явен патриотизъм го отвеждат зад граница отново. Установява се в съседна Румъния. Живее в Букурещ, Браила, Александрия и др. Именно по това време във Влашко се среща и осъществява връзка с българските революционери и бъдещи войводи на чети. Сближава се с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Оформя се като революционер. Под тяхно влияние става част от четата на Жельо Войвода, чиято основна идея е да премине Дунава и да влезе в поробена България. По този повод през същата година Ботев написва едно от най-емблематичните си стихотворения –„На прощаване”. Четата обаче се разпуска и нищо от заплануваното не се осъществява. За българския революционер настъпват тежки години на скитане, принуден е да живее в лишения и оскъдица. През една мразовита зима споделя запустяла воденица заедно с Васил Левски. След тази среща у Ботев остава силно впечатление за несломимия дух на Апостола и идеите му за освобождение на България. Христо Ботев води динамичен живот, поддържа контакти с революционни дейци. В следващите години работи като учител, пише стихове и пламенни статии за необходимостта от освобождение на България. Заживява в Букурещ. През 1871 година издава своя първи вестник „Дума на българските емигранти”. С издаването му си навлича много негативи. Работи като печатар, прави преводи, издава стихосбирка с патриотично-революционни стихотворения. Пише във вестниците „Свобода” и „Независимост”, издава сатиричния вестник „Будилник”. Избран е да бъде секретар на БРЦК. В същото време издава нов бунтовен вестник – „Знаме”. Силният бунтовен устрем на Ботев става още по-изразен след обесването на Васил Левски, през 1873 г. Година по-късно всъщност Ботев става секретар на БРЦК.
Обесването на Васил Левски е удар за всички вярвали, че той ще ги поведе към освобождение на България. По това време в нашите съседки, също под Османско робство, започват силни въстания и това дава нова надежда на българските революционери. Те отново започват да събират средства, за да организират въстание и да направят чети, които да го подпомогнат. Започва организирането на най-кървавия български бунт срещу османската власт – Априлското въстание. То избухва преждевременно и България е удавена в кръв. В него хиляди българи дават живота си, водени от идеята за свободна и независима родина. Именно преждевременното избухване на бунта оставя Ботев настрана от събитията от 1876 г. Когато новината за кървавото потушаване достига до него, той е твърдо решен, че ще няма да остане безучастен от събитията в България. Той започва да събира чета, с която да премине през река Дунав в България и да води боеве за свобода. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба “Радецки”. Със своята чета от около 200 момчета, Христо Ботев загива повален от куршум в едно от сраженията с османската войска във Врачанския балкан. Това се случва привечер на 1 юни 1876 година. Поетът – революционер, патриот и войвода умира в разцвета на своите сила и младост, само на 28 години!
На тази паметна дата, поробената, напоена с кръв българска земя се прощава с един от своите силни синове. Христо Ботев отдава цялото си дело, младост и живот на една основна цел и идея – свободна България!
На 2 юни оглушително вият сирени, за да знаем историята си и да сведем тихо глава пред делото на големия Христо Ботев. Само когато го помним, го правим безсмъртен! Поклон!
Рубриката се осъществява със спонсорството на ВМРО – Самоков.
Моята молитва
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…
…
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…
