Моделизмът в Самоков има своя история, записана със златни букви. 1992 година е последната в историята на създадения местен клуб. И до днес обаче спомените за славното му минало продължават да живеят в хората, превърнали се в част от неговото съществуване. От редиците на самоковския клуб излизат първите майстори по корабомоделизъм в България – братята Бурян и Стефан Дончеви, Димитър Димитров, които са и едни от неговите основатели. В исторически план изтъкнати имена като Димитър Димитров, инж. Божидар Лазаров, Васил Ботев, Иван Стоянов са заемали и председателския пост. Николай Топчийски е един от дългогодишните ръководители. „Развиваше се предимно корабомоделизма, който във времето се превърна в запазената марка и силната страна на клуба. Също така автомоделизъм, ракетомоделизъм и авиомоделизъм. Първите майстори на спорта са братята Дончеви” – разказва той,припомняйки, че в почти всяко училище е имало учебни групи по моделизъм /кръжоци/. Един от изтъкнатите кръжочни ръководители е Христоско Чамов – живата история на моделизма в Самоков. Дългогодишния си опит на преподавател, знанията и уменията в областта, той предава на своите ученици. Защото това е най-ценното за един учител – „да предаде щафетата” на тези след себе си. Хр. Чамов е човекът, от когото може да получим най-точни сведения затова как е било едно време. Много от нещата той си спомня и до ден-днешен.
Г-н Чамов, моделизмът в Самоков има своите традиции. По отношение на училищната и кръжочната част с какво са свързани те?
Ще върна 32-33 години назад. През 1983 година по инициатива на окръжна организация за съдействие на отбраната /ОСО/ в Самоков се проведе един курс по ракето, авио и автомоделизъм. То включваше обучение на преподаватели по трудово обучение. Аз заедно с г-н Адирков и Георги Велев присъствахме на това обучение, което беше в рамките на една седмица. Ръководител беше Димитър Байрактаров. Този курс остави трайни следи в нас и продължихме моделирането в нашите учебни заведения. През 1983 г. бях избран за председател на клуба по ТНТМ в ОУ „Митр. Авксентий Велешки” и кръжоците стигнаха до 24-25. Още същата година – 1983/84 г. успяхме да завоюваме три първи места. Имаше ангажирани около 400 деца в тези извънкласни форми. Като обобщение на случилото се след това мога да кажа, че се унищожиха ценни неща, кръжоци, групи, които учеха най-различни полезни дейности.
Беше ли им интересно?
С изключителен интерес децата се включваха в тези кръжоци. Аз ръководех кръжок по ракетомоделизъм, с който заехме почти всички призови места. Най-интересното като завършек на кръжочната дейност и това, което правеха децата през годината бяха четиридневни окръжни състезания. Те се провеждаха на летището в Божурище, където четири дни можеха да се видят само ракети и самолети. Тогава прохождаха и самолетите с дистанционно управление, които бяха истинска сензация.Такъв самолет излиташе в пространството за демонстрация и събираше погледите. Всеки мечтаеше да има подобно устройство. През годината децата се учеха на сръчност, отговорност, на такива добродетели, които в ежедневието водят човешкото развитие в положителна насока. Учеха се на хубави неща – да мислят, да са точни и прецизни. Ще ви кажа един интересен пример – една ракета, копие на действителна с мащаб 1:50 или 1:100 има около 3 500 детайла, които се правеха с изключителна точност. Няма да забравя първите състезатели от 1983-1984 г., защото тогавашният съдия Николай Топчийски беше възхитен от нашите резултати. При първото явяване на Светослав Чушков, Николай Цветанов и Ю. Долбински – тримата състезатели, които представиха град Самоков, ние успяхме да вземем призови места. При наистина силна конкуренция и участието на 27-28 отбора се върнахме с флагче за 3-то място и подаръци, които децата приеха с голяма радост. В София град и София област единствената група, която водеше моделна подготовка с дистанционно управление на мини модели беше нашият кръжок автомоделизъм. Ние нямахме конкуренция в Самоков, София град и София област и имахме привилегията – директно заминавахме на републиканско състезание, което се провеждаше около 3-4 дни в Ямбол. В него се включваха много силни областни градове – Варна, Бургас, Русе. Имахме прекрасна моделна подготовка до 88-89 година, когато беше закрита не само кръжочната дейност, а и т.нар. движение ТНТМ.
Липсата на финансиране ли преустанови съществуването на клуба?
Да. Аз тогава бях в областната /окръжна/ комисия по моделна подготовка. Най-важното е, че това движение имаше доста средства, които стимулираха дейността. Покойният колега Йордан Рафаилов беше представител на кръжока по Радиотехника, електротехника и електроника.
От този клуб са излизали едни от най-добрите инженери, които са работили в Радиозавода.
Така е. Трябва да ви кажа, че тогава децата имаха по-голям интерес. В името на доброто представяне бяха ангажирани всички родители, обществеността като цяло приемаше изявата на учителя, на училището по различен начин. Сега някак тези неща са обезличени. Тези знания, които се добиваха трябваше да се покажат. Самоков е бил на полигона когато се изстрелват ракетите, когато се засича времето, когато се чакаше с нетърпение да падне ракетата, защото едно от изискванията беше тя да се представи на съдията и да се види, че няма лъжи и измами. Тези ракети дълги години ни използвахме, за да доставим удоволствие на малките деца 1-4 клас. На гланцови блокчета преподавателките ги караха да напишат пожеланията си към Дядо Коледа и така се създаваше едно предпразнично настроение. Откривали сме общински състезание със стартиране на ракети, мероприятия, свързани с безопасността на движението. Наученото сме го използвали по различен начин с различни цели. Една минимална грешка, един неправилно изработен стабилизатор, едно неправилно залепено тяло, едно неправилно сгъване на парашут, всеки един детайл трябваше да се изработи с голяма точност, за да може да я има тази ракета. Винаги сме се представяли добре на състезания, участвали сме в изложби. Една или две направихме в Младежкия дом. Нещо, което учеше децата на ред, отговорност, дисциплина. Това оказваше влияние и при тяхната реализация. Трябва да се отбележи, че е доста скъп спорт за самофинансиране. Ловеч е традиционен град, в който се провеждат състезания всяка година състезания по моделна подготовка. Не е унищожено изцяло.
В Самоков може ли да се възвърне това като традиция?
Може. Аз все още имам сила и знам за какво става въпрос. Още повече, че един учител е учител тогава, когато предаде наученото на своите ученици. Когато се готвехме за състезание тренирахме по 12, 14, 16 часа.Пистата, на която тренираха учениците беше дълга около 9 метра. Невероятно за гледане, а още по-невероятно за състезание. Вреше и кипеше, имаше емоции. Бих желал тези емоции да се възвърнат. Защо се получи този отлив? Ами децата станаха по-лениви, обездвижиха се, затруднено разсъждават. Мога категорично да го кажа от позицията на дългогодишен преподавател. Връщайки се назад учениците бяха отговорни, спортуваха, ходеха на хижи, почивка. Няма го този динамичен детски живот, сегашните момичета и момчета не знаят и не могат да играят. Няма я детската свобода, при най-малкото затруднение се отказват да се занимават с каквото и да било.
Кое е състезанието, което няма да забравите?
Първото. Няма да го забравя, защото при първото явяване взехме в различните класове третите места. Децата получиха като награда табсо – универсална чанта, която се мята на рамото. Няма да забравя старанието на децата, желанието да се докажем и вървим напред.В едно от състезанията при средношколците, заедно със световния и европейски шампион Димитър Байрактаров трябваше да излъчим първенеца, който ще представи Софийски окръг на републиканско състезание в Русе. Няма да забравя – при всяко едно състезание се стараехме да постигаме максимум резултати. За наш късмет четвъртия или пети старт, който решаваше кой ще отиде на републиканско състезание, на конкурентите не им се „отвори парашута”. Нашата ракета тръгна, приземи се, зачетохме време и по този начин ние отидохме на състезанието. Градът, който за втора или трета година се явяваше на окръг придоби право и за представяне на републикански форум. Николай Топчийски дойде и каза: „След толкова години върна моделната подготовка в Самоков”. Когато правехме различни варианти на лодки, кораби само където не спяхме в клуба. До такава степен бяхме ангажирани. На нас не ни се излизаше, такава беше тогава ситуацията.
