Христина Конярска: Щастлива съм, че мога да работя с това, което най-много обичам- децата и музиката

Жанета Димитрова

Младите изпълнители са носителите на любовта към българския фолклор. Предават неговите емоции  и усещания, радват и разплакват публиката. Това е смисълът на работата. Да, работа като всички останали, уморителна и тежка понякога. Обогатяваща личността и заразяваща с чувство на наслада от ритъма на българската народна песен. Да забавляваш хората изглежда лесно, чак завидно, а всъщност носителите на българското нямат почивен ден, творят и дерзаят ежедневно.

Един такъв пример е младата народна изпълнителка Христина Конярска, която е родом от село Бели Искър. Завършила е музикална паралелка в СОУ “Любен Каравелов”, гр. Пловдив, с профил народно пеене и пиано, след това продължава музикалното си образование в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, със специалност “Педагогика на обучението по музика” (бакалавър) и “Предучилищна и начална училищна педагогика” (магистър). В момента е педагог и солист на оркестър „Медни звуци”.

За любовта към фолклора, професията, успехите и всеотдайността в творчеството, разговаряме с певицата – Христина Конярска.

Кой откри таланта ти и от къде идва любовта към българската народна песен?

Още като малка моята баба ме е учила на народни песни. В детската градина и в училище бях солистка на тържествата, а моите учителки ме накараха да се влюбя в музиката.

От колко години се занимаваш професионално с музика?

От 8 години с оркестър.

Имаш ли си любима песен?

Всяка песен въздейства по различен начин. Когато ми е тъжно слушам тъжни песни и обратното, но определено фолклорните песни са ми на сърце.

Какво работиш в момента?

От близо година съм музикален учител в ДГ “Пролет ” гр. Самоков, за което много се радвам, защото децата ме зареждат положително. Редом с това с моя оркестър “Медни звуци” свирим на събори, сватби и от няколко месеца в една самоковска механа.

Какъв заряд ти носи работата?

Естествено, че положителен. Щастлива съм, че мога да работя с това, което най-много обичам, а именно децата и музиката.

Кое е най-запомнящото ти участие? 

Моята първа сватба, на която освен като певица, бях и  водеща. Булката, младоженецът и техните родители, чакат цял живот този момент. Той е единствен (в повечето случаи), затова аз нямам право на грешка и трябва всичко да е повече от перфектно. Това ужасно много ме беше притеснило, защото всички слушаха какво ще кажа и кое след кое следва. Все пак въпросната сватба мина перфектно и беше много весело, а с младоженците до ден днешен сме приятели.

Разкажи ни малко за съвместната си работа с оркестър „Медни звуци”.

Замисляме запис на песен, но нещата все още са в зародиш.

Ще те виждаме ли по-често в изяви на местно ниво?

Надявам се изявите да са повече, защото определено тук хората знаят да се веселят и за нас е удоволствие да пеем и свирим.

Как се чувстваш на този етап от кариерата си?

Сигурна, защото имам подкрепата на моята половинка в живота, клавириста на оркестъра, за което съм му много благодарна.

Имаш ли авторски песни?

Все още не съм мислила за авторска песен, но е хубаво един изпълнител да има поне една, за да се отличава с нещо от всички останали.

Как подбираш репертоара си?

Според това какво слушат и обичат хората. Много музиканти правят грешката да пеят това, което на тях им харесва. За мен това е грешка, защото музикантът има друго ухо и тази музика, която той харесва за обикновения човек може да е неразбираема.

Цени ли се талантът на младите изпълнители като теб?

Няма участие, на което да не ни кажат браво и да не ни поканят отново да свирим. Това мисля, че говори достатъчно.

Как младите хора възприемат народната музика, уважават ли я? И има ли пряк път, по който тя да влезе в сърцата им?

Все повече млади хора се интересуват от народната музика и мисля че голяма заслуга имат младите изпълнители, които развиват фолклора в по-съвременен облик. Фолклорът е в сърцата на всички, защото не минава празненство без да се изиграе поне едно хоро.