Анна Манова
От известно време сме свидетели на интересна дискусия на една тема, която не излиза от актуалност, а именно тази за културното ни наследство. И в частност в нашия град. В пространството „прелитат” различни предложения, понякога съвсем идеалистични, понякога неизпълними, друг път абсолютно глупави, а има и такива, които са точно в десетката. Получава се дори нещо като дублаж на вече направени неща. И дори копиране на идейни похвати.
В Самоков, който определено е град с традиции и история, ние нямаме една търговска улица като хората, а какво остава за стара част както е например в Благоевград, Габрово, Несебър, Созопол. Но това е друг въпрос.
Една тема поражда множество въпросителни. Става дума за изграждането на паметник на Константин Фотинов, който да бъде позициониран на пространството срещу ПГ „Константин Фотинов”. Работи се в посока за направата на още един паметник на видния самоковец. Фотинов по две!
Ако скоро сте минавали по павираната улица в Самоков, сигурно ви е направило впечатление, че нещо се копае, загражда и прави. Табелка за това какво се случва в това не голямо пространство липсва, както липсва и мнението на самоковци. Но е на лице извършване на дейност, направата на паметник и гласуването на една не малка сума пари.
Идеята сама по себе си не е никак лоша, тъй като тази година е юбилейна и се навършват 230 години от рождението на именития ни съгражданин и 170 години /навършени миналата година/ от излизането на първия брой на неговото списание „Любословие”. Но вече имаме един негов паметник, намиращ се в двора на гимназията, която носи неговото име! Това не е ли достатъчно уважение към личността и дейността на Фотинов? Всъщност никой не ви е питал, нали?
Идеята за още един паметник е по предложение на представители на дружеството на Съюза на българските журналисти в Самоков и е разгледана на среща при кмета Владимир Георгиев. Това предложение е от миналата година и е гласувано и подкрепено от общинското ръководство, както и от управителния съвет на СБЖ. В Самоков председател на дружеството на СБЖ е Тодор Попов. За “Самоков 365” той обясни следното: „Идеята за подобен паметник е на СБЖ и е от някъде 2-3 години. Искаше ни се той да е факт миналата година, тъй като се навършваха 120 години от организираното журналистическо движение и 170 години от излизането на „Любословие”, като първо българско журналистическо списание. Беше юбилейна година. По този повод нашата идея беше да се направи паметна плоча на Константин Фотинов. Но това така и не се случи миналата година. След това дойдохме до становището, че паметната плоча е един твърде скромен жест и е по-добре да се направи нещо по-значимо, все пак става дума за първия български журналист и наш съгражданин. Тази година също е юбилейна, навършват се 230 години от рождението му. Това са достоверни сведение, наскоро открити. Той самият е споменал, че е роден 1785 година в едно от писмата си”.
Интересното е обаче, че няма почти никаква гласност. А дейност по направата на паметника кипи. Няма и обществено обсъждане, както няма и конкурсен характер за избор на изпълнител. Проектът е възложен на популярното лице в културните среди – пазарджишкия скулптор Спас Кирчев. И в момента се подготвя мястото за поставянето на паметника на павираната улица „Цар Борис III” /срещу ПГ “Константин Фотинов”/. Така в рамките на 50 метра можете след известно време да видите два образа на едно и също лице. Или не съвсем.
Предвижда се паметникът да представлява седнала върху пейка фигура-портрет на големия творец в естествена големина. Фигурата ще държи в дясната си ръка първия брой на сп. „Любословие”. Поради липса на снимка на Фотинов е използван портретът, нарисуван от художника Ари Калъчев през 1939 г. /този портрет до голяма степен отговаря на спомените на съвременници на Фотинов за физическия образ/. Така двата образа на Фотинов най-вероятно ще се разминават до известна степен визулано. Кой е реалният остава всеки сам да прецени.
Зад пейката с фигурата ще има три пана с височина 2 м.
Целта на автора е паметникът, освен историческа и туристическа забележителност, да изпълнява и образователни функции. В изпълнение на тази задача върху първото пано /вляво/ ще бъде моделиран релеф на заглавната страница на пробния брой на „Любословие” от 1842 г.
На второто пано /средното/ ще се изобразят илюстрации от списанието
– географски карти, животни и др. Кратки сведения за творческата дейност на Фотинов пък ще бъдат дадени на третото пано /дясното/.
На въпроса, защо два паметника на една и съща личност Тодор Попов обобщи: „Да, има паметник. Той сам по себе си е хубав. Но той не е точният на Фотинов, по-скоро може да се приеме като събирателен образ на възрожденеца. Фотинов е имал друго лице. Този, който виждаме е с брада и коса. Негова снимка не е запазена, но по спомени на негови съвременници той е бил с мустаци, очила и слаб. Има логика да се направи нов, който да се доближи до действителния негов образ. Взели сме мнението на много хора извън дружеството. Освен това той е включен в програмата на Съюза на българските журналисти и е най-голямото събитие за страната”.
Предвижда се още да бъдат благоустроени подходът откъм главната улица и околното пространство. Определеното място за паметника се намира и близо до някогашната родна къща на К. Фотинов, която е била в района северозападно от Девическия манастир.
Запознати в културните среди коментират, че изграждането на подобен паметник, което всъщност става със скоростта на светлината, е абсолютно девалвиране на изкуството. Откриват даже открадване на идейната композиция и я намират за сходна с тази на площад „Славейков” в София.
По-важното е сумата, отделена в бюджета тази година за изработването на паметника, а именно 60 000 лв. Тя е отбелязана в бюджета в Приложение 6 /Поименен списък на обектите за строителство, основен ремонт и придобиване на нематериални дълготрайни активи през 2015 година/ към Решение 1733/ 12.02.15 г. Всъщност тази сума, гласувана на Общинска сесия, не изисквала конкурс. Процедурите по възлагането на обществените поръчки изисква сума по-висока от 66 000 лв., а когато поръчката е с място за изпълнение извън страната – по-високи от 132 00 лв. С договор от 19.02.2015 година Община Самоков е възложила на „Монумент арт” ЕООД, проектиране на скулптурна композиция на Константин Фотинов, за сумата от 8 000 лв. с ДДС. В тази връзка с решение № ЛС-01-440/25.03.2015г. на възложителя е открита процедура за възлагане на обществена поръчка на договаряне без обявление за изработка на скулптурна композиция Константин Фотинов.
Възложената сума не е никак малка. И макар чисто законово нещата да са гладки като тепсия, никак не е лошо да се взима под внимание и мнението на самоковци, независимо стойността на сумата. Както и да се изхожда от проекта към парите, а не обратното, както често се случва. Както не е и никак лошо, ако все пак има някакви обществени обсъждания те да не се случват в началото или средата на работния ден. Препоръка.
От СБЖ обясниха, че сумата е сериозна, но е важно да се отбележи, че това не е бюст – паметник, а една цялостна и разгърната композиция.
И за да не стои чисто голословно казаното по-горе, само за сравнение в бюджета за 2015 години са заложени 16 000 лв. за основен ремонт на „Образописовата къща”, 10 000 лв. са предвидени за основен ремонт на Художествената галерия, по 15 000 лв. пък са заделени за изграждане на детски площадки в детските градини „Пролет”, Детелина” и „Звънче – Възраждане”, а за изработката на паметник на Петър Попангелов са отделени 11 720 лв.
Още едно сравнение – внесено е предложение в края на 2013 година да бъде направен паметник на самоковския поет Иван Йончев. Като искането на инициаторите е паметният знак да бъде в свободно стояща форма, където освен пластичен портрет на поета, да бъдат изписани и забележителните стихове на „Един завет”. За да бъдат запознати самоковци с видните си личности. Към изпратеното писмо, адресирано до Общинския съвет и кмета, има приложена и подписка.
Отговорът на кмета към писмото е от началото на януари 2014 е, че подобен тип паметни знаци има доста в града и е необходимо да се помисли за по-устойчиво проектирани, а не символични паметни знаци.
Но никъде нищо не се казва за повтаряне на паметници и за тяхната необходимост. Стига се до една задънена улица или по-точно до под кривата круша. Отделно е внесено и предложение за изграждане на паметник на загиналите на Шипка, които като бройка са около 90 човека. И това ще бъде паметник на много личности.
„Но какво тук значи някаква си личност?”, пита Вапцаров, а ние перифразираме: какво тук значи мнението на мнозинството, щом сумата си е законово закопчана в рамките на допустимото, което абсолютно изключва от сметките мен, теб и вас!
А докато дублираме паметници, които са напълно излишни според мнозинството, най-големият и значим паметник „ЧП „Отец Паисий – 1859” с дългогодишна история рони своите каменни сълзи пред очите ни. А именно там все още гори запалената свещ на нашето духовно съхранение. Не е лошо да си пренаредим приоритетите, независимо към кое звено се оказват дадените паметници. И дано те да бъдат и да останат символ на нашето единство като народ, а не повод за пререкания и разединение.
