Общество

Фарида Саид: „Винаги съм знаела, че това ще е моята работа“

Мария Галчева

С нея се познаваме още от ученическите и години, но никога не си бях представяла, че ще избере тази професия – да служи в полза на обществото и на обществения ред.  Времената са такива, че вярата в институциите е толкова разколебана, че дори е счупена на места. Затова се радвам, че има хора, които успяват с присъствието си да вдъхнат уважение и да стоят на място.

Тя е полицай, да, звучи малко странно за нашия патриархален порядък. Така е, имаме още много да учим за това как да не гледаме странно, когато видим жена в униформа и да не се пулим като невиждали. Странно е, но има доста такива случаи.

В нашия разговор се опитвам не толкова да я разпитвам за професиналното и ежедневие, колкото ми се иска да надникна отвъд реда и дисциплината, които излъчва тя. Все пак, знаете, поредицата е посветена на хората, които знаят какво правят и които здраво са хванали живота си в ръце.

Опитах се, така е, но ще видите, че любопитството да сме в час с живота на полицаите надделява, особено в първата половина на интервюто. Това е професията, която излъчва толкова драматизъм и чувство за крайност, че няма как човек да остане равнодушен. Още повече пък, ако под пагона е жена. За интересните моменти, както и за цивилния си живот, тази седмица ще си говорим с моя гост  – Фарида Саид.

 

Здравей, Фарида, къде те намирам днес?

Намираш ме след приключилия работен ден.

Твоята професия е от тези, които предполагат изключителна дисциплина и самодисциплина.  Как реши, че искаш да си част от МВР?

Банално или не още преди да завърша средното си образование, горе долу 11 клас, знаех,  че ще работя тази професия. Просто беше въпрос на време да стане реалност.

 

Какво е усещането почти всеки ден да си лице в лице с някаква заплаха?

За щастие поне засега, при нас не е като филма „От местопрестъплението”, но определено адреналинът е голям. Трябва да си много концентриран във всяко свое действие, да преценяваш какво ще кажеш, защо в момент на заплаха ( независимо в какво се изразява тя) трябва да се постараеш да запазиш, както живота и здравето на всички околни , така и своя собствен .

Жените в системата тук сте малко – какви са отношенията ви? Подкрепяте ли се?

Да, определено сме доста малко. Знаеш ли , когато облечеш униформата и отидеш на работа, ние жените , ставаме част от всички онези униформени колеги — мъже  и някакси спираш да разделяш хората, в случая колегите, кой какъв пол е.  Не мога да кажа нищо лошо за колежките си. Уважавам ги, а те уважават мен. Работим  си чудесно. 

По твое желание ли си тук или така те разпределиха?

Явих се на конкурс, който беше за Областна дирекция на МВР, спечелих го, имаше място и  за районно управление гр. Самоков. Изкарах шест месечна школа  в града на розите – Казанлък, и започнах работа в районно управление —Самоков. 

Помниш ли случая, който най-дълбоко те е засягал дотук?

Слава Богу до момента няма нещо или някаква дадена ситуация, която да ме е засегнала толкова много, но да ти кажа честно, почти всеки ден се случва нещо, което обмислям в края на работния ден. 

Каква е Фарида извън обсега на пагона?

Ааааа много съм готина /смее се/. Обичам да готвя, ходя на народни танци, ако мога да си открадна 5 минутки да се опъна пред телевизора, виждам се с хора, които ме зареждат супер позитивно. 

С какво друго би искала да се занимаваш, ако не беше станала полицай?

Ами не знам винаги съм знаела, че това ще е моята работа. Може би щях да си направя сладкарничка. 

Има ли решение, за което съжаляваш, че си взела?

Всеки поне веднъж в живота си, заради дадено решение —негово лично или на друг,е постъпвал по начин, за който по късно е съжалявал. Хубавото на живота е , че ни дава шансове да се поучим и да живеем, както ние сметнем за добре. 

Когато говорим за млади хора, няма как да не попитам за какво мечтаеш?

С ръка на сърцето ти казвам, че толкова много ми се иска условията за живот в България да се подобрят. Младите хора да не напускат страната, а да остават тук, да работят, да получават хубави заплати, да живеят добре, да се раждат много здрави дечица. 

Ако можеше да промениш нещо назад, какво щеше да е то?

Ако можех да се връщам назад, повярвай ми, първо щях да се върна в прелестното си детството, да се позабавлявам , да си поживея безгрижно, а какво щях да променя ли?! По-скоро нищо. Аз съм себе си, заради всичко, което съм преживяла и което тепърва ще изживея.

 

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close