Мария Галчева
Имаме навика пролет по-често, а понякога и есен, да ходим да садим дръвчета. Това е нашата реакция срещу безконтролното изсичане на парковите ни зони. Не можем да реагираме на другата сеч, по-голямата, дори и да искаме – всичко е направено така, че да е законно незаконното. Но сега думата ни е тук за конкретното залесяване, което направихме през пролетта.
Понеже брахме много упреци, че си правим, каквото си искаме – т.е. садим си, където ни падне, тази година решихме да го направим съгласувано с Общинското лесничейство и с Общината. И така, въоръжени с желание, мерак и лопати в уречените ден и час бяхме на линия. Садихме в Лаго. Не както трябвало, чуваше се отново, защото теренът не бил подготвен, там не трябвало и други подобни приказки. По официална информация засадихме около 1200 дръвчета.
Няколко месеца по-късно из социалната мрежа се появиха снимки, които показаха как цялата работа е отишла по дяволите. Някой минал и окосил младите дръвчета или поне това, което е оцеляло след засаждането. Някак си да се чудиш – да се ядосваш ли, да не се ли, изобщо да се чудиш как да реагираш. То е просто ненормално – макар да знаем, че този терен е неподходящ за дейността, всичко се извършваше под благословията на инститтуциите, които предполагаме всички координират и дейностите по окосяване.
В този ред на гневни мисли питам – какъв е смисълът хората да инициират каквито и да било събития, при положение, че след това резултатът е подобен. Т.е. никакъв. Аз, като част от хората, които няколко поредни години се захващат да правят това и ги е грижа за състоянието на крайградските зони, спирам да призовавам всички вас, които сте неизменни съмишленици на това иначе благородно начинание. От тази трибуна, която имам казвам също, че повече няма да организирам и да участвам в подобни акции. Защо ли?
Защото мразя някой да ме прави на маймуна с подобни действия и да се подиграва на това, което толкова много хора заедно направиха.
Защото не е честно загрижеността ни да се използва за ПР сценки и снимки, а няколко месеца след това да гледам как там, където изпълнихме завета да засадим поне едно дърво през живота си, някой да е минал и окосил.
Защото това фалшиво мигане на парцали, когато имаме очевиден проблем с такива мащаби при това, ме дразни неудържимо много и си мисля, че самоковци заслужават съдбата си, защото вместо да реагират със сърце, реагират с други части на тялото си, които са трибуквени.
Защото не съм лицемер.
Благодаря на всички, които бяха част от тази инициатива. Не съжалявайте, хора, ние поне опитахме. Чисти сме пред съвестта си. Има такива, които цял живот само ще седят и ще цъкат с език и ще дават акъл там, където изобщо не е необходим. И още ще има такива, които ще използват проблемите, обличайки ги в красиви обещания и ще използват за неудържим словесен изблик в розово. Не, положението не е розово и е изгубило всякаква възможност да порозовее някога. Защото винаги се чака до последно и ако е възможно да реагира някой друг, ще е най-хубаво.
Много ще се радвам от Община Самоков да ни изпратите като право на отговор някаква позиция, в която да ни обясните тази очевидна подигравка и кой е допуснал да се случи подобно нещо на място, за което се знаеше, че има засадени дървета. Да припомня, че в акцията се включи лично кметът Владимир Георгиев.
