Училището в село Поповяне – от кула с часовников механизъм до спрялото време

Анна Манова

Училището в самоковкото село Поповяне от някогашен образователен център, в който са се обучавали децата от няколко села, днес е паметник на разрухата. То се е превърнало в призрачно пространство, с липсващи прозорци, врати, разрушен покрив, срутени етажи и блед спомен за сграда, която впечатлява със своята уникална архитектура за времето си, а и до днес.

Голямото и масивно училище е построено между 1926-1933 година и е носило името „Царица Йоана”. Характеризирало се е като истински архитектурен паметник и като едно от най-хубавите здания, строено специално за тази цел. Разполагало е с два етажа, партер, класни стаи, канцеларии и складове. В един период от време в него са се обучавали над 400 деца, а учителите са били около 16. След 1947 година училището е преименувано на „Димитър Благоев”. Действащо е било до 1977 година, след което е закрито. Процес, който съпътства повечето училища в малките населени места не само в самоковския край.

През 2000 година, по решение на ОбС, е минало процеса на приватизация. А след това е станало частна собственост. И не на последно място – опасен паметник на разрухата, за който от местното ръководство изпращат предписания на собствениците да предприемат съответните мерки за обезопасяването и с цел предпазване от инциденти.

За сградата в нейната действаща функция си спомня Пламен Иванов, чийто корени, първи детски спомени и научаването на четмо и писмо, започват именно от село Поповяне. Самият той е учил в него през 1957 – 1958 г., когато децата са го посещавали на две смени. Спомня си ясно и думите на своя дядо, който на прага за първия учебен ден го изпраща със завета, че е важно човек да се образова и да търси сред хората Човеци, защото хора много, а Човеци – малко. Неговият дядо е учил в килийното училище в селото.

Това, което прави силно впечатление е архитектурата на сградата, която е строена специално за училище. Вероятно архитектът от Поповяне е получил образованието си във Виена и оттам е повлиян от модерния за началото на 20 век за проектирането на обществени сгради стил  – „виенски сецесион”. Авторите на този стил в архитектурата са творили не само във Виена, а в почти всички европейски столици – Париж, Берлин, Брюксел и други. Съгласно специалистите архитекти  „сецесионистите“ са творили, изхождайки от красотата на природните форми, традицията на старите средновековни стилове и фолклора. Идеите им стъпват върху връщане към красотата на природата. Чрез този стил се търси реформиране на обществото чрез  пластичните форми на готиката, която смята последователите и поддръжниците на този стил за носители на християнските ценности. В този стил с характерните арки и заоблени форми на фасадите са известни няколко сгради в столицата – Семинарията, Централната баня, Халите. Остава да предполагаме дали арх. Попстоилов от Поповяне е търсил подобни връзки.

Уникалността на сградата е допълнена и от още нещо. Както се изразява Пламен Иванов по времето на „голямото нямане на стоки”  една от арките на сградата е „снабдена” с огромен циферблат и камбана, отмерващи времето на всеки час. По-интересен факт е през 1956 година същият този часовник е поставен там от неговия баща Темелаки Иванов. Часовникът на училището в село Поповяне е служил за ориентир не само на поповянци, но и на живеещите е близките села – Алино, Белчин, Ковачевци и Ярлово.

Няколко пъти Иванов сигнализира различните институции и медии да обърнат внимание на темата. Писал е писма, воден от донкихотовската си надежда и своята родова връзка с Поповяне.

Днес в селото не се чува тракането на същия този часовник, той отдавна е затихнал. Няма и стъпки на ученици, които да преминават през училищния праг. Има носталгия в очите на един поповянец като Пламен Иванов и тъга по това, какво ще предаде на своя малък внук като завет, както някога неговия дядо. Сградата на училището е тлееща развалина, която е опасна за преминаващите. Но тя, според вижданията на Пламен Иванов, а вероятно и на други будни хора, е олицетворение на сломения български дух. И не на последно място тъжен спомен, защото така нерадостна е съдбата и на други учебни заведения в доста села от самоковско, а й не само. Желанието на поповянеца Пламен Иванов е съществуващата впечатляваща архитектура на сградата да се съхрани, макар й функцията и в новото време да е съвсем друга.