Ученици от Професионална техническа гимназия „Никола Вапцаров” си спомниха за последния легендарен владетел на Второто българско царство цар Иван Шишман и поднесоха цветя на признателност пред паметника на Дома на армията (ДНА) в Самоков.
„Да си спомним за цар Иван Шишман в деня на неговата гибел и да не забравяме славните имена от българската история”, каза в словото си пред събралите се учители и ученици преподавателят по история Веселин Бързанов.
Легендата гласи, че на Димитровден през 1393 година се състояла решителна битка между турците и войската на цар Иван Шишман околo Самоков. В последния решителен бой българският владетел е ранен на седем места и където пръснала кръвта му, там извират седем кладенци. Цар Иван Шишман е отнесен от своите верни войни в крепостта му и през нощта умира. На следващия ден е изнесен на най-високия връх, където е погребан. Кладенците стоят и до днес и носят името Шишманови кладенци. Дълги години легендата е в опасност да изчезне, особено през 90-те години на миналия век. През 2002 година е издигнат и осветен кръст на Шишманово кале, където в момента се извършва археологическа дейност на крепостта и църквата „Св. Петър” по пътя за село Бели Искър.
В памет на тази легенда учениците поднесоха венци на признателност на стената на Дома на армията и запазиха едноминутно мълчание. Една от най-известните български народни песни, съхранили през тъмните векове българския дух, а именно песента за цар Иван Шишман – „От как се е, мила моя майно ле, зора зазорила…” – огласяше през целия ден салоните в ПТГ „Никола Вапцаров”.
