Учениците от ОУ „Христо Максимов“ почетоха 154 години от рождението на своя патрон

„Самоков 365“

Днес се навършват 154 години от рождението на българския учител, писател и публицист Христо Максимов и 111 години, откакто самоковското училище ОУ „Христо Максимов“ носи неговото име.  Традиционно на тази дата възпитаниците, педагогическият и непедагогическият персонал на училището отдават почит на своя патрон с празнично тържество. Епидемичната обстановка в момента не позволява празникът да протече по желания от тях начин, но все пак учениците успяха да направят презентанции, да подготвят стихове и да изработят табла, съдържащи кратка ретроспекция на факти от житейския път на известния самоковски културен деец.

В навечерието на празника четвъртокласниците и техните преподавателки Румяна Павлова, Любомира Тинчева и Боряна Спасова подготвиха тържество по повод рождението на патрона на училището. Сценарият включваше две презентации за живота и делото на Христо Максимов, за историята на училището, стихотворения и песни.

Учениците от начален етап си припомниха за живота и делото на патрона на училището и всеки клас изрази почитта и уважението си към него по различен начин. Учениците от първи клас изготвиха табло за Христо Максимов, както и красиви кошнички с цветя. Второкласници и четвъртокласници експонираха изложби във фоайето на училището. Учениците от трети клас разгърнаха страниците на старите училищни албуми, откъдето почерпиха вдъхновение и сътвориха авторски стихове, съчинения и рисунки. Децата поднесоха цветя на паметника на Христо Максимов, намиращ се в двора на училището.

*****

Христо Димитров Максимов е роден на 13 февруари 1867 г. в Самоков. След като завършва местното трикласно училище, по настояване на учителите, баща му го изпраща да продължи да учи в Кюстендилската гимназия, където завършва пети клас. Гимназията обаче била преместена в Лом, а и бащата на Христо се разболява. Сродник благодетел поема издръжката му в Лом. Когато остава една година до завършване на гимназията сродникът му се разорява и Христо е принуден да прекъсне образоването си. Той е вече 18 годишен, а образованието му е значително за времето си.

През 1884 г. е назначен за учител в родния си град, където остава в продължение на пет години. Ученолюбивият младеж се залавя сериозно да се самообразова. Цялото си свободно време посвещава на четене на произведения на руската литература. Публикува първите си стихотворения във вестник „Напред” под псевдонима Мирчо. Заради прогресивните си убеждения е уволнен и следващите две години е учител в Станимака /сега Асеновград/. Там издава и първата си стихосбирка „Нова гусла”.

След уволнението му Максимов решава да изостави учителското поприще. Премества се в Пловдив и временно работи в издателството на списание „Дума”, в което помества своите първи разкази из народния живот и първите си педагогически статии. За да даде по-пълна изява на своя мироглед и да отговори на нуждите на времето той събира около себе си другари и сътрудници, напуска издателството и започва да издава списание „Целина”. Задачата, която си поставя е: „да въздействува то направо върху народа, да просвети народа, да подпомогне неговото пълно осъзнаване”.

Много скоро се убеждава, че не е дошло времето за такова пряко въздействие, а е необходимо да се работи върху народа, както сам той казва, „чрез най-добрата част от интелигенцията”, за каквато смята учителите. През 1893 г. Максимов започва издаването на списание „Учител”. Списанието постепенно се превръща в главна трибуна на прогресивното учителство за усъвършенстване на тяхната педагогическа и обществена дейност.

През 1895 г. се заражда движение, което е предпоставка за създаването на българските учителски професионални съюзи. За по-близкото ръководство на това сдружение Максимов започва да издава два пъти в седмицата вестник „Учителска дружба”. Не след дълго трябва да се откаже от вестника, поради тежко заболяване. Напразно неговите приятели го увещават да напусне работа, за да спаси живота си. Едва след усилване на болестта отстъпва пред настояванията и прекратява работата си като учител, спира и издаването на списание „Целина”. Загубва и краткотрайното си семейно щастие. Заболява и умира съпругата му Добра. Остава му единствено неговият малък син Митко. В този тежък период той издава Сборник на педагогическото общество списание „Учител”. Първата книжка – „Икономическа оценка на народното образование”, излиза през лятото на 1899 г. Едва сега вече Максимов се чувства писател белетрист. В духовен подем написва един от най-хубавите си разкази – „Клетвата на Мълчанова”, поместен в първите две книжки на обновения „Учител”.

През 1899 г. се премества от Пловдив в София. Там той замисля издаването на ежегоден училищен алманах.  Така през 1900 г. е издадена първата книга на алманаха – том с голям обем, красиво подвързан. Тя съдържа огромно количество материали и сведения за съвременното образователно дело и важни сведения и документи из историята на българското училище от самото Възраждане. По това време Алманахът е единственият и незаменим справочник за всеки учител и за всички, които се интересуват от училищните дела. Според историците този том се превръща в най-скъпата съкровищница на славното и светло зараждане на родното образование.

Макар и направил големи дългове заради алманаха, които не може да изплати, Максимов подготвя втора годишнина на Алманаха, но не я издава, защото не намира издатели. През 1901 г. неукротимият публицистичен дух намира изява в издаването на ново списание „Просвета”, което продължава традициите на „Целина”. До края на живота си издава от него седем книжки. Същата година е избран за училищен настоятел.

През един студен и мъглив ден като настоятел отива да приема чинове в една хладна изба. Там престоява с часове и този път туберкулозата го приковава към леглото. С мъка седнал в леглото реди и изписва своята любима рожба „Учител”. Не забравя и „Просвета”. Така минават последните му дни. Тихо угасва на 13 април 1902 г. едва на 35 години. Неговият последен завет, един истински порив на светла човешка вяра – „Бъдещето е на свободата, не на потисничеството”.
Най-ценното в литературното му дело са разказите и очерците из живота на народа, събрани в книгата „Тъмен свят”, издадена под литературния псевдоним Мирчо през 1895 г. Христо Максимов е и автор на стихосбирката „Сбирка стихотворения” /1897 г./, измежду които с широка популярност е стихотворението „Учителски марш”. По него композиторът Емануил Манолов пише музика. Десетилетия наред то будело обществената съвест на народните учители в България.