Злободневно

Утопията, наречена справедливост

temidaЗоя Станкова

Всички знаем за митичните персонажи от българския фолклор. Също толкова митични се явяват днес и законите, въведени в българската държава.

Редът е само епитет. Справедливостта е само химера. Всичко, което се случва, е един епичен спектакъл, който е израз на една съвременна трагикомедия.

Режисьорите винаги са анонимни, а актьорите преиграват. От афишите става ясно само къде ще се „играе” спектакълът, а текстът е богат от към заучени клишета.

И всичко е огледално! Всичко е на инат, обърнато наопаки, но не за да се търси някакъв сценичен ефект, а защото самосъзнанието, ценностните системи,
разумът, идеалът, съвестта, самоуважението – липсват, а финалът е пресилено ехиден и продажен. Може би досущ толкова, колкото продажни са хората в системата, в която така силно изразено е „объркването”, че наместо да защитава, тя прави народа уязвим и хората превръща в жертви.

Но не просто хората, защото една монета има винаги две страни, а невинните хора. Как става това? Ще бъде чудесно, ако някой е способен да даде реален и аргументиран отговор на този въпрос. И все пак, надали! Не за друго, а просто, защото никой не би си подритвал „късмета” така, както подритва чуждите съдби.
Да вземем най-прости и дори ако щете всекидневни примери, от живота, от това, което се случва около нас, което може да се случи на самите нас, примери, от това, което гледаме в новините и четем в печатните медии.
Пускат под гаранция хора, които са хванати за гребеж, за побой, за влизане с взлом, за вандализъм и прочие, и прочие. Пускат ги след 24, 48, 72 часа. Защо? Хванат е. Разпознат е, ако е необходимо. Виновен е. И какво в крайна сметка… На фона на всичко и освен всичко е и свободен в малко по-късен етап. Къде е смисълът и каква е ръководната логика в една подобна ситуация?
Някой защитава дома си от крадци. Има оръжие, незаконно, но и неизползвано. Кого арестуват? Човекът, който се защитава. Който защитава себе си, близките си, имуществото си. Защо се е принудил този човек да направи тази крачка? Защото след множество сигнали в полицията никой не реагира, защото както пишеше наскоро в статия в друга печатна медия „имуществените вреди са под минималната работна заплата”.  Може ли това да е оправдание за безделието на дадени органи
в определени ситуации?

Хората, които са обект на нападения и са преживели гребежи се оказват виновни, че се защитават сами в момент, в който съответните отговорни власти са избягали от дълга си да защитават тези хора. По-лошо, оказват се дори обект на съдебни производства… и  влизат в затвора за няколко месеца. В коя българска народна приказка злото побеждава доброто, уважаеми власти?

Оправдават се доказано виновни. Произнасят се безумни присъди. Престъпници се пускат под гаранция. Убийци се осъждат на смешни години затвор.
Как човек да си купи сигурност в нашата държава и да разчита на дадени институции и органи на реда да го пазят, когато самите те са отдавна продадени… На черно!

Къде е нашето място, мястото на обикновения данъкоплатец, на обикновения човек, който е чист в съзнанието, делата и думите си, мястото в упражняваното в държавата ни беззаконие?
Народът, който е в правото да си търси правата, да изисква ред и спазване на процедурите е на скамейката на мълчанието, защото на някой си му е по-удобно така,  защото „вратички” има много или защото е по-просто да пускаме всичко по течението без да се интересуваме от последиците. Колко причини могат да се изтъкнат и то коя от коя по-безумна и неприемлива.

Какво всъщност оправдава хорското безхаберие? Какво оправдава стъпканите права, безграничните свободи, обърканите съдби, съсипаните животи?

Виновният е виновен, избрал е да бъде такъв и следователно е редно да  изтърпи последствията от своя избор. Да понесе на плещите си позитивите, ако евентуално извлече за себе си такива и съответно негативите, но не… Който дърпа конците „отгоре”, той е съдникът и предопределя всяко развитие. А след това се чудим защо сме на това дередже.

Изоставеното в България съвсем не са сгради, места и каквото още се присети човек. Много по-страшно е и по-лошо е – изоставени са законите, изоставени са човешките качества. Хората са сираци под крилото на родната си България, защото разни безскрупулни люде посягат на майката и я превръщат в мащеха за цял един народ.
Правилно е написал Паисий „О, неразумни и юроде…”, но днес има хора, които наистина трябва да се срамуват да се нарекат българи!

 

Related Articles

One Comment

  1. Политическата стабилност е може би най важната последица от валутния борд в

    България. Всички правителства от въвеждането на валутния борд в средата

    на 1997 г. са завършили своите четири годишни мандати без сериозни политически проблеми. Налице е

    широк консенсус сред всички по големи партии в страната, че валутният борд ще остане в

    сила до присъединяването на България към Еврозоната. Ето защо според из следването на професор Едуард Олтман, създател на формулата

    за изчисляване кога една организация ще изпадне в ликвидация, в момента България е постигнала нисък риск от фалит за разлика от други южноевропейски страни…..

    Проблемът е че Фискалната дисциплина в банковия сектор не гарантира цялостното развитие

    напред, а само възпира политическия регрес назад. Валутният борд не може да реши

    всички кардинални въпроси на развитието в България. Още повече, че валутният борд е

    строго национален проект, докато бъдещето на страната е резултат от развитията в по

    широкия регионален и глобален контекст. Решителен прогрес може да се очаква, когато

    икономическият модел съответства на политическия.

    Прекомерното влияние на политическите партии върху обществения живот води до по вечето проблеми, които затрудняват развитието..

    Моделът на парламентарна република с еднокамерен парламент, неясно описани президентски пълномощия и съдебна власт,

    обвързана от политическите назначения чрез квоти на останалите власти води до известна безконтролност на политическите субекти. Политическите партии в България имат сравнително широки възможности да провеждат интересите на икономически групировки,

    политически кръгове или даже чужди държави с традиционно присъствие в българската политика.

    Подобен политически истеблишмънт благоприятства проявите на корупция,непостоянство и понижен капацитет на държавното управление. Той обаче има отрицателно влияние и върху бъдещето. Политическите партии са неспособни да изградят така необходимата гранд

    стратегическа визия на нацията, възможна само върху основата на широко съгласие

    . Получава се омагьосан кръг, при който партиите не могат да стратегират за нацията, а стратегическият дефицит, обратно, причинява закостенялост на лошите практики и политическа неефективност на държавното управление. Този кръг трябва да бъде разчупен.

    Интерферирането на партизанската политика със стратегическия дефицит, скритите влияния отвътре и отвън, както и нереформираната съдебна власт създава огромно препятствие пред европейското развитие на България. Финансовата стабилност, осигурена

    от валутния борд е условие, но не и средство за преодоляването на този ефект.Прибягването до по радикални конституционни промени е теоретично възможно, но практически нереалистично поради съпротивата,която подобна идея може да предизвика.

    Изглежда обаче, че е възможен алтернативен път на постепенно подобряване на социално политическата рамка на европейското развитие на страната.

    Членството ни в ЕС и ООН не е крайна гара, а начална спирка на ново държавно и културно изграждане. Но при съществуващата конституционна уредба заварените играчи в обширната „сенчеста зона”, подпомогнати в отрицателен план от дефектите на съдебната власт и съвсем недостатъчно в положителен план от стабилността в ниските икономически стойности изглежда, че не са в позиция да създадат надпартиен стратегически проект и още повече жизнеустойчива грандстратегия. Ситуацията на страната

    Стратегическата рамка на развитие на България зависи от параметрите на ситуацията, в която се намира страната..

    България е член на ЕС и се възприема само по този начин от страните извън Европа, преди всичко САЩ, Китай, Япония, Южна Корея, Южна Африка и Бразилия.Затова всички проблеми на България се определят отвън като проблеми на ЕС. Такава

    позиция до голяма степен изключва възможностите за значими преки и независими договаряния на България със страни извън ЕС.

    Независимо, че членува в ЕС и че са минали над 2 десетилетия и половина от краха на комунистическия режим България продължава да търпи последиците от негативно отношение и международната изолация, в която се намира от век насам. Инерцията от

    Първата и Втората Световна война при формиране на западните политики спрямо България се усеща не един и два пъти.

    Традиционното руско влияние в много сектори на обществения живот се запазва до ден днешен. Самостоятелните решения на страната в ключови области се оказват понякога обвързани с руските интереси. Тази външнополитическа и икономическа

    асиметрия се възприема от Запада като даденост. Подобна пасивна позиция подхранва статуквото.

    България е в мъртвата хватка на външни и вътрешни сили от „зоната на здрача”,които нямат политическа или икономическа легитимност, но разполагат с огромна власт. Усеща се наследството на някогашната коминтерновска политика на Балканите, както и на

    мафии с източно поданство, на икономически мрежи в страната, произхождащи от някогашните секретни служби на комунистическия режим. Същевременно идеализмът на поколенията от българското възраждане и първите десетилетия на ХХ век не съществува.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close