Интервю

Урбанистът Ангел Бондов: Трябва сами да моделираме средата, в която живеем

Анна Манова

Когато става въпрос за градска среда често сме свикнали да приемаме нещата или такива каквито са – без да се намесваме по един или друг начин, или да обвиваме всяко нещо в критика. Особено, когато говорим за общи площи и тяхното стопанисване или облагородяване то винаги се отнася до другите.

 Има обаче специалисти в областта, които вярват, че ако няколко души се обединят около една идея, с минимум усилия могат да се постигнат максимум резултати. И всичко да опира до труд много повече, отколкото до финанси. И най- важното, че човекът трябва да е в центъра на всички процеси, които протичат в градска среда. Точно по този начин разсъждава и младият самоковец Ангел Бондов. Той е урбанист по образование и призвание. Завършва природоматематическа паралелка в ПГ „Константин Фотинов”, а висшето си образование в УАСГ. С няколко единомишленици се събират в сдружение „НеФормално”, като основната им идея е да дават алтернативни начини за облагородяване на градската среда. Ангел Бондов е и част от проект „_Мястото”, благодарение на който 10 града в България, сред които и Самоков, имат възможността да възобновят едно публично пространство. В Самоков това беше площадката при запустелия тютюнев склад, което е познато като „Тотка”. Той е участник в облагородяването в още няколко места – София, Сандански, Карлово и Берковица.

За новите идеи, предизвикателства, за средата, която ни заобикаля и световъзприемането ни за нея – един разговор с урбаниста Ангел Бондов.

Самоков стана част от проект „_Мястото”, благодарение на който беше облагородена площадката до бившия тютюнев склад в града. Защо е важно Самоков да е част от подобни инициативи?

Надявам се хората наистина да са успели да видят промяната на пространството на бившия тютюнев склад, наречено от младите хора там „Тотка”. И как в рамките на няколко дни с млади и активни хора, с относително малко средства,  всъщност можем да направим доста смислени неща заедно. Ако повече хора проявят инициативност и са една идея по-дейни наистина вярвам, че могат да се получат чудеса. „Любимо” ми е, когато хората преминавайки през дадено място, което подлежи на някакъв вид промяна, казват че идеята им харесва, подкрепят, но всъщност не си правят дори труда да дойдат и да съдействат, макар и минимално. Или пък казват, че няма смисъл от това, което се прави, то ще се изпочупи или изчезне. Не знам как биха реагирали хората в началото ако им бях казал, че искаме да направим играта „Не се сърди човече” в реален размер и ще поставим кожено зарче към нея. 20 дни по-късно зарчето е все още в добър вид и все още е на площадката и не е изчезнало.  Всичко е до съзнание и разбиране. Средата възпитава. Поставихме кошчета, подвижни градски мебели, тенис на маса, баскетболни кошове, успоредка. За да може да предложим алтернатива. Аз вярвам, че ще има добри практики и резултати.

Как се спряхте точно на това публично пространство?

Истината е, че аз си избрах площадката, защото виждах в нея много голям потенциал. Освен това като мащаб е доста голяма и дава поле за действие. Намирам, че тютюневият склад придава една особена атмосфера, като това е въпрос на гледна точка. Целта е да се направят младежки пространства, които да не пречат на живеещите там. В конкретния случай мястото е супер готино, посещава се, комуникативно е. Това са и основните търсени от нас фактори за всички места за облагородяване.

Какви са действащите принципи, които могат да накарат младежите да припознаят едно място като свое?

Има една тенденция, която е напълно логична, че хората, които използват пространството преди намесата от наша страна, са най-активни в процеса, когато мястото се облагородява. Причината е, че те го правят за себе си. Това, което аз съм забелязал и усетил по някакъв начин е, че сякаш младите хора се срамуват да боядисват, да хванат метлата и да сметат – всичко това става обект на присмех. Но до един момент – след това се пречупват и показват как сами могат да се справят много добре с всяка задача. Пример за това е и самата „Тотка”. Площадката беше облагородена в рамките на около 7 дни именно със съдействието на младите хора, които живеят в този район. Освен това ако те са активно ангажирани с процеса на създаване на едно място, то би следвало да следят за неговото опазване. Такъв е смисълът на проекти като „_Мястото”.

В тази връзка активни или по-скоро пасивни са хората по отношение на мястото, в което живеят? И какво е мнението ти като експерт за организацията на междублоковите пространства?

Хората в България са супер активни, когато става въпрос за тяхната лична собственост и по-малко активни,  когато говорим за общото или в конкретния случай – за междублокови пространства. Относно организацията на този вид пространства –  те представляват страхотен потенциал тъй като те организирани с идеята да са “общата външна дневна”,  която  да използват живущите в прилежащите жилищни сгради. В тази връзка след 89-та година и промяната на режима държавата и общините тотално са абдикирали от поддръжката на междублоковите пространства. Това за мен е огромна грешка тъй като това са публичните територии в пряка връзка с домовете на хората и би било добре в много отношения ако се влагат средства в тяхното подобряване. Естествено,  най добрият  вариант е местните жители да бъдат включени в процеса. Не виждам защо трябва да се правят нови публични пространства, а не се облагородяват тези,  които биха имали най-голям и директен ефект върху най-масивна група от хора.

Как се създава устойчива градска среда?

Устойчивостта е относително понятие, но според мен за да се създаде такава трябва да се промени манталитетът и културата на хората,  като възможен начин за това е основни знания и понятия за градска среда и дори общоприети норми на държание на публични места да се преподават в училище. По този начин хората ще започнат да разбират по-добре градската среда и съответно да имат по-различно отношение към нея – ще виждат проблемите и потенциалите и ще знаят как могат да ги използват и да променят нещата към по-добро.

Как можем да подобрим средата, в която живеем?

С действие, желание и разговори със съседи, приятели и изобщо стимулиране на гражданската активност. Преодоляването на предразсъдъците,  че като направиш нещо в публичното пространство си е само за твое ползване,  а не за общо- това също е сериозно крачка напред за подобряването на средата.

Накоро нашумя и т.нар процес PlaceMaking. Той е познат в Европа. Но доколко е адаптивен за нашите географски ширини? И по-специално за градове като Самоков?

Познато е на тесен кръг от хора, специалисти в областта.  Най-близкият превод на понятието е местосъздаване. Важно е да се уточни, че място и пространство са две различни неща. Защото пространството може да е една територия, която няма функции. Но пространство, наситено с функции става място.  Най-важното за местосъздаването е, че общността е експерт. В центъра е поставен човекът или по- друг начин казано – ползвателят. Като цяло е интересно, забавно и има видими резултати. Мисля че поставихме добро начало в Самоков – дано общината разбере предимствата на този подход и го използва при бъдещите си дейности. Има доста публични / междублокови територии,  които имат нужда от преобразяване та защо пък това да не става чрез placemaking подхода?

Важно ли е да се питат хората в каква среда искат да живеят, как трябва да е организирана и структурирана?

Естествено, това е най-важното. Винаги и във всяка една ситуация хората и социалното трябва да са водещи. Във всяка една ситуация има маса от хора, която използва дадено пространство и тази маса винаги е най-добре запозната с проблемите и потенциалите, които са в сила за конкретната територия. За жалост, не такава е практиката в градското планиране в България и точно това искаме да променим. Да покажем и докажем, че правилният начин на планиране преминава през задължителен диалог с хората.

Няма как да не те попитам как виждаш родния град през твоите очи? Има ли поле за реализация на хора като теб точно в Самоков? И има ли нещо, което би искал да промениш?

Виждам в Самоков голям потенциал. В тази връзка работя в посока на това да се реализирам точно тук. В нашия град има прекрасни публични пространства и бих искал да посъветвам хората да ги използват максимално. Моята лична битка е да спрат да бъдат с приоритет колите и непрекъснато да се мисли за правенето на паркинги. Просто хората да излизат навън, сред природата или където им е приятно. Градът ни е прекрасен.

И понеже много пътуваш и си участник в облагородяването на множество публични пространства в цялата страна – коя е следващата дестинация?

Отивам в Троян, който тази година за първи път става част от Street Art Fest, който както знаете се проведе в Самоков. Там ще облагородяваме двора на едно училище. След това съм в Берковица и Карлово. Имам участие и в една пътуваща изложба, заедно с екипа на „НеФормално”,  с които  участваме и в конкурса за облагородяване на парковото пространство до Стопанския факултет в София.

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close