Зоя Станкова
Платон е казал, че “Музиката дава душа на вселената, крила на ума, полет на въображението и живот на всичко”, затова, надявам се и представеното интервю да бъде един необятен полет с душа, ум и въображение… Едно вдъхновение, защото самият Георги Петров е един вдъхновен и паралелно с това вдъхновяващ човек.
Невъзможно е да не започна с няколко думи за вокално трио „Уникалните гласове”, без да преминавам директно към самия гост на страниците на „Самоков 365” – Георги Петров.
Тримата тенори от „Уникалните гласове” – едно изящество, потапящо публика и сцена в магия. Слушайки песните им,ритъмът на мелодия и глас се слива с този на сърцето и мисълта прескача в емоция, а сцената става чувство. Не е нужно да разбираме езика, за да усетим дадено музикално произведение, защото има много „езици” на които то може да ни говори, да ни достигне.
Тенорът Георги Петров от вокално трио „Уникалните гласове” – съчетание от красота на гласа, изрисувана не само в звуци и ноти, но и паралелно в емоция, чувство, хъс и артистизъм. Творец с незадоволена жажда към усъвършенстване, стремящ се да изкопчва удовлетворение от всяко нещо в живота си. Търсещ, намиращ, с неспокоен дух.
За него победите са осъществените желания, постигнатите цели и сбъднатите мечти, но той вярва, че има още много да постига. За сега, в професионален план, мечтае да пее в Колизеума, пред Айфеловата кула и египетските пирамиди.
Богатството и необятността на душевния свят на индивида са безценното, а един творец, независимо в коя сфера създава, притежава тази безценност, която превръща в ценности и раздава на хората около себе си, за да бъдат по-добри, по-щастливи и обичащи.
Роден в Дупница. Средното си образование завършва в Стара Загора –професионална гимназия по Ветеринарна медицина. След това записва специалност „Музикален театър” в НАТФИЗ. Магистратурата му по оперно пеене е в Нов български университет. Обича руската литература, котките, арабските жребци и вдъхновяващите хора с дълбока душевност. Необикновените неща в обикновена обстановка му правят впечатление. Tой има опит на световни и български сцени в редица самостоятелни концерти и оперни проекти.В музиката изпълнява класически арии и канцонети, руски, български песни, евъргрийни и разнообразни популярни песни в различни стилове.
Имайки предвид Тримата тенори от “Уникалните гласове”, няма как да не започна с тривиалния въпрос как и кога се зароди идеята за успешното днес вокално трио?
– Идеята, разбира се, идва от тримата тенори Доминго, Карерас и Павароти, както и от Il divo. Всичко започна през не толкова далечната 2007 година, когато стартира като проект развитието на трио „Уникалните гласове”, а през 2009 година вече се знаеше кои са тримата тенори от The Unique Voices– аз, Веселин Вачев и Борис Луков. Мога да кажа, че подборът беше продължителен.
Вие сте човек с отворени пред него възможности. Пътувате много в чужбина. Какво Ви задържа в България?
– Не мога да скрия, че познавам бит, възпитание, маниер на доста хора от цял свят. Бил съм на много места. В интерес на истината, обаче мисля, че никъде не бих останал за цял живот. Но мислите ли, че е толкова важно къде сме? Не. Важното е, да сме заобиколени от хора като нас, с една цел, едни възгледи и много мечти.
Има една песен на Недялко Йорданов, в която се пее „сцената е моят дом”, а за Вас какво е сцената?
– Сцената… За мен това е мястото, от което да изразиш себе си, да дадеш по най-искрен и истински начин частица от себе си. Сцената е онази публична гримьорна на човека, на твореца, където той се разсъблича душевно. И всичко е вдъхновено до безобразие!
Коя дума Ви описва най-точно – човек, творец, мечтател, реалист…?
– Реалист, но с въображение…
Кое или какво вдъхновява въображението Ви?
– Емоцията. Емоцията съживява, вдъхновява, събужда.
В какво е смисълът на вчерашния, днешния, утрешния ден?
– Всичко отива на някъде. Мисля, че ние трябва да правим усилия нещата да се случват.
Кое усмихва и кое натъжава Георги Петров?
– Усмихва ме всичко непосредствено, човешко. За тъга да не говорим.Tрябва да търсим само поводи за усмивки, въпреки че понякога да се натъжиш е неизбежно.
Има ли разлика между тенора на сцената и обикновения човек отвъд нея?
– Не. Човек е такъв, какъвто е, независимо от всичко. Можем да бъдем и обикновени и необикновени, не защото сме известни, а защото сме хора – всеки характерен с нещо, значим. Разлика между хората няма, просто или си, или не си.
Коя песен или ария е най-точното музикално отражение на вътрешния свят на Георги Петров?
– „Recondita armonia”… Всеки детайл има значение за всеобщата хармония.
И няма как да пропусна това питане. Доста пъти вече, по различни поводи пеете в Самоков. Какво ще кажете за сцената, публиката, града?
– Ще определя всичко с една дума – прекрасни!
