Седмицата
Уникален концерт на “Уникалните гласове”
Несравнимо изживяване! Може би, подвластна на емоции, няма да запазя сухия стил на описание на дадено мероприятие. Всъщност, в случая е и доста трудно да пишеш за нещо с ръката си, когато то е изживяно, почувствано и отразено в сърцето ти на зрител.
Повече от чудесен подарък за самоковци бе концертът на „Уникалните гласове”, поднесен за празника на града от „Си комерсиал 7” и вестник „Самоков 365”, със съдействието на Читалище-паметник „Отец Паисий-1859”.
Няма да скрия, че голямо притеснение бе обзело колектива на вестника преди събитието. Притеснявахме се по организационната част и за какво ли още не. И все пак, концертът протече повече от добре, салонът бе пълен, както, сигурна съм, и сърцата на всички нас, които станахме част от този празник. Благодарим ви, че ни подкрепихте!
Събития като концерта на „Уникалните гласове” събуждат у човека любовта към изкуството или, ако тази любов до момента липсва, я откриват в него. Ние имахме възможността не просто да се насладим със сетивата си на поредния концерт, ние станахме част от живинката на изкуството.
Артистизъм, силно изразено сценично присъствие, ентусиазъм, талант, гласове – възвисени до и над върховете на Рила, ни грабнаха и завъртяха в ураган от емоции и чувства. Тримата мъже не просто изпълняваха своите песни, не просто ги играеха на сцената, те живееха в песните си и с тях. Успяха да накарат публиката да заживее с тях, защото я докоснаха и се отразиха в нея. Всъщност, към края на мероприятието се появи и четвърти тенор – Ангел Немов, който отлично се вписа с гласовите си данни сред „Уникалните гласове”.
По време на концерта Димитрина Божилова, от публиката, поиска микрофона на единия от тенорите и изказа своите благодарности за прекрасния концерт, който подаряваме на съгражданите си. А възрастна дама от публиката, която между другото е редовен зрител на всяко мероприятие в Читалището, поднесе на тримата тенори цветя.
От триото изказаха своите благодарности към „Си комерсиал 7”, в лицето на Сотир Немов, за доверието и подкрепата, които им оказва и за помощта при издаването на техния първи диск.
В края на концерта, на крака, всички заедно пяха „Моя страна, моя България”, но това не бе достатъчно. Хората не желаеха да пуснат певците да си отидат, като апрелираха „Още! Още!”. „Уникалните гласове” изпълниха и ария от първия си албум, а всички, заедно приключиха задушевната вечер с „Хубава си, моя горо”, която бе започната от публиката, след подкана от страна на тенорите да изпеят нещо заедно, за да не разочароват своите фенове.
Най-голямата награда на твореца е обичта на публиката и богати са тези творци, които са я оценили и разбрали нейната същност, както Уникалните гласове. Салонът на Читалище-паметник „Отец Паисий-1859” бе пълен не само с хора, той преливаше от музика и се оказа тесен за гласовете на нашите гости и нестихващите аплодисменти.
Като тук мога да вметна, че показателят за добро мероприятие е публиката, а в тази вечер нашата публика не само бе на крака няколко пъти, не само не спря да аплодира и пее, нашата публика таеше дъха си от удоволствие, за да не изпусне и най-малкия детайл от концерта.