Злободневно

Умира ли България?

flag bg1Мария Галчева

Започвам с думите на проф. Михаил Константинов пред агенция „Фокус”, където казва, че българското население е изпаднало „в крайна степен на малоумие”, които са болезнено верни. Не сме се загубили в превода на някоя хубава приказка, загубили сме се в собствения си живот в България, в грижата между месечните заплати, в плащането на поредните сметки, в страшните упражнения по скалъпване на семейния бюджет.

„Щом допуска една банда, една дървена мафия, едни изроди да му унищожават природата, значи това население е обезумяло. Ако беше нормално население, нямаше да чака на държавата, а то самото щеше да ги спре. България си отива, тя няма съпротивителни сили. Това е един умиращ организъм, за съжаление”.

В рамките на три месеца буквално половин България се удави. Глаголът „удави” изобщо не е пресилен в случая.  Аспарухово, Мизия, Берковица, Бургас станаха символ на мътни води, придошли реки и приливни вълни, а в последните няколко дни и на идиотски ПР кампании на политиците, които отиват да видят какво се случва в тази част на страната и да извадят великодушно по някой лев на пострадалите хора. Няма по-нелепа и гнусна история от тази на състраданието, облечено в предизборна обиколка.

Чуха се много мнения за бедствието – защо било настъпило, кой бил виновен и т.н. и т.н. Истинският въпрос е в това – защо докато бяха във властта същите тези политици не направиха нещо превантивно срещу това. А сега, едва ли не зачудени до немай къде, тичат и съчувстват. Защо и не ви ли е срам?

Професор Константинов в същото изявление казва още, че:  „Дъждове винаги е имало, но вече няма гори. Кореновата система на дърветата, особено на буковете, играе ролята на нещо като гъба, като сюнгер, където водата попива и после дълго време почвата е влажна. Когато няма дървета, няма коренова система и няма къде да попие водата. Водата веднага се оттича в реки и поточета и залива всичко. И преди това ги е имало, даже много по-силни, но тогава имаше дървета, а сега дървета няма. Дъждовете са си дъждове, винаги ги е имало, но за първи път няма гори”.

Ужасна равносметка на нямането. Казвам го с категоричната убеденост, че това важи с жестока сила за нашия район. Изчезването на гората ни не е проблем, който виждаме за първи път, но за първи път никой не реагира като хората или както би се реагирало в някоя „бяла” държава при вида на подобна хищническа сеч.

Прекалено лицемерно идва за политическата гилдия да ревизира потопените градове, като преди това е била пряко отговорна за комплексното състояние на района, било то чрез кметове, било то чрез народни представители и каквито щете фигури на властта.

И смело крачат през локвите, и в същото време се снимат за фейсбук – Боже Господи, колко сме побъркани!

Май наистина не сме останали нормални хора на тази педя райска, но злобно продадена земя. Зад красивите и смели слогъни има само преяждане с власт в адската кухня, наречена парламент. Отдавна силата на държавничеството се е сляла с икономическата ни система, превръщайки я в тежка животоподържаща конструкция, чиито механизми на действие са пряко зависими от послушанието и примирението. Ако искаш да работиш, ще слушаш. И т.н. и т.н.

Най-ценният ресурс на една страна изчезва. Изчезват българите, които се опитват да търсят нормално съществуване и го правят зад граница – вече няма нито един изненадан от това. Пък и как ще има, когато в ежедневието свикваме да слушаме истории за бити и изнасилвани възрастни хора. Най-страшното тук е думата „свикваме”. С подобни истории не се свиква – те са пример за абсолютно отсъстваща от живота на хората нормалност. Накъдето и да погледнеш – липси. Няма работа, няма инвестиции, няма свестен асфалт, няма ни нас като общество.

Излизайки от сълзливи констатации тип „ Робинята Изаура”, липсва ни и друго – добра причина за каквото и да било. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света!” е казал Махатма Ганди, но как да стане това, когато имаш едно паразитиращо общество, което не произвежда никакви блага, а ползва големите облаги на социалната политика на българските правителства. Съзнателното поддържане в икономическо и всякакво друго зависимо положение, ражда невероятно уродливи последствия, защото каквото и да си говорим след 20-тина години, ситуацията ще е тотално излязла от контрол, който и без това никакъв го няма към днешна дата.

От тази статия не може да акуширам за появата на някаква добра новина. Малкият ми пакет отговорност пред самоковската ни общественост не позволява да разглеждам фактите, опаковани с розов етикет. Откъдето, разбира се, произтичат съответните последствия.

Въпреки свръхестествената ми убедителност, отново не се предизвиква необходимата реакция и по-точно казано реакция в правилната посока. Вместо това лепваме етикети.

Умира ли България?

Да, чрез постоянното обезлюдяване на села и градове. Разходете се из самоковските села – не ходете далеч – един Гуцал е достатъчен или едно Ново село. Да не ходим въобще – вижте Самоков. Къде са децата ви? Ако са още тук, значи са намерили прилична работа или прилично са решили да запазят каквото е останало от града си, какъвто е моят случай. Умираме всеки ден, когато някой си тръгва, но истинското умиране е тогава, когато видиш пуст дома си. Сам сред сенките на спомените и шумът от ъглите на стените.

Не, не умираме, защото духът не може да умре. Където и да се намира един българин, той си остава такъв докрай. Генотипът си е генотип – дали ще е в Испания, Канада или САЩ, няма значение. Единственото значение е в това, че България се оценява само когато се загуби!

 

 

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close