Aнелия Балабанова
Жители на Говедарци за пореден път „бият камбаната” за тревога, че не могат да стигнат до домовете си. Те задължително трябва да разполагат с гумени ботуши, за да могат да преминат през калното блато, което се намира точно под прозорците им. „Вече нямаме нормален достъп до къщата си. Не можем нито с кола, нито пеш да се приберем” – разказа Райка Мирчева от името на своето семейство и съседите си – сем. Павлови.
Става въпрос за улица 8 в селото. Представете си само – кал до коленете, улично осветление, което от два месеца не работи и пробит на решето контейнер, който от почистващата фирма често отказват да извозят зарази затруднения достъп. „Черешката на тортата” е случка от преди няколко дни, която Райка ни привежда като красноречив пример. Тя и внучето й, което е на малко повече от година, се прибират с колата и поради безобразното състояние на пътя закъсват до контейнера и остават там повече от час. Това е един от многото подобни случай на безизходица, в които изпада Райка и семейството й. Ето защо е твърдо решена съобщенията за дължимите данъци, които е получила и все още не се отваряни, да ги върне в Общината. „Миналата година сме платили 63 лева за такса битови отпадъци и затова да газим кал не до колена, а до кръста. Съседите, които живеят до нас, са възрастни хора. Мъжът е тежко болен и ако се наложи линейката не може да дойде. Всеки път сме се обръщали към кмета на Говедарци-Георги Шуманов. Той казва, че поставя въпроса пред Общината и всичко приключва дотам”, пояснява потърпевшата.
В подобно незавидно състояние са и други участъци. „Преди 4-5 години с живеещите на съседната улица дойдохме при кмета на Самоков. Може би беше третата година от първия му мандат. След това я насипаха поне с чакъл. При нас до ден-днешен нищо. Търпението ни вече се изчерпва. Нашето дете на една година вече беше със счупена ръка” – констатират потърпевшите със съжаление. Разказът им продължава със същите негативни краски. За капак Райка се оказва и с подуто коляно в следствие на падане по тъмно на улицата. „Аз изпълнявам и синовния си дълг към родителите си, които живеят на една от останалите улици в селото. Баща ми е най-възрастният и тежко болен човек. Онази вечер трябваше да отида при тях и все още ми тежи, че не успях да тръгна навреме. Не можах да обърна колата в калта и тя забуксува. Тръгнах пеш, паднах и сега съм с подуто коляно” – оплака се Райка като поясни, че в семейната къща живеят вече 28 години.
Покрай това място минават много туристи, има къщи за гости. То е изходен пункт за манастира „Св. Георги”, а също така и основен път към полето. Именно това според кмета Георги Шуманов е и една от причините за създалата се ситуация.
„Запознат съм с проблема на въпросната улица. Винаги пролет се получава така, защото се събира водата” – коментира кметът на Говедарци като поясни, че за всяко нещо се пишат докладни. Често пъти обаче те остават без резултат, какъвто е и конкретният случай.
Като вметка е важно да се отбележи, че с решение от 1967 г. Говедарци е обявен за курортен комплекс от национално значение. Не е по-различно и положението през лятото, когато калта изсъхва, но лъсват дупките. Като допълнение в тази пасторална картина е контейнерът за отпадъци, който по обясними причини е разположен на 100 метра от къщите и се изхвърля веднъж месечно. „Целият е на дупки, каквото вдигнат, другото остава там. Ужас е меко казано. Ние нямаме неплатен данък” – споделя Райка с надеждата като някакъв вид компенсация поне да бъдат освободени от такса смет. Семейство Мирчеви са земеделски производители, което се явява проблем, защото не могат да реализират продукцията си. Не за друго, а защото купувачите с колите отказват да отидат до къщата. „Намираме за дискриминация това, което се случва с нас и ще сезираме съответните институции” – заключава Райка на финала. И остава с надеждата, че съвсем скоро тя и семейството й няма да са част от този пълен абсурд, в който са принудени да живеят.
