Анелия Балабанова
Малките и чаровни гимнастички от клуб „Джорджия” завърнаха с медали от третото си състезание, което се проведе на 24-ти май в София. Златен медал при ансамблите заслужиха най-малките участнички Калина Тодорова, Леана Цури, Дария Дренска, Кристина и Виктория Йорданови, Христина Вукова, Стела Чалина, Божидара Илиева, Вили Попова, Лара Антонова и Мария Япракова. Със златни отличия във възрастова група /5-8 години/ се завърнаха Никол Измирлийска, Адриана и Стефани Стефанови, Стела Машова, Велислава Лобутова и Михаела Терзийска. При групите големи и малки /до 9 г./ на първо място се класираха Дарина и Гергана Цветанови, Ванеса Борисова, Александра Терзийска, Диана Глухарска, Сиана Елина, Пламена Спасова, Биляна Павлова, Жанет Рускова и Дарина Жаркова. При индивидуалните изпълнения победители станаха Виктория Ярева /2014 г./ и Елица Минкова /2010 г./ в съчетания без уред. По повод поредното участие на момичетата, занимаващи се с естетическа гимнастика и призовото им класиране разговаряхме с техния треньор Джорджия Попова. Тя е и председател на клуба, който съществува вече година и половина. В него всички са като едно голямо семейство, в което освен забавления има и задачи за изпълнение. „Няма не искам и няма не мога” е първото и основно правило, което талантливите госпожици трябва да спазват по време на тренировки. Джорджия ни открехва вратата и споделя още подробности от престоя в залата и пътя, който тя самата е извървяла. Не си представяйте някоя възрастна дама, която стои срещу децата и ги наставлява. Става въпрос за лъчезарна и изключително позитивно младо момиче, което е по-скоро приятел със своите възпитанички. Положения труд в края на тренировките кака Джорджи възнаграждава със залепено стикерче, а когато някой не изпълнява правилата, наказанието е за всички, защото са един отбор.
За пътя на една гимнастичка
„ Тренирам от три годишна художествена гимнастика, но поради травма се наложи да прекратя заниманията. Започнах да се занимавам с естетическа гимнастика” – започва разказа си Джорджия като пояснява, че тя е на базата на художествената, но има повече движения с тялото.Този спорт е едно голямо предизвикателство за хората, които го практикуват, тъй като се изисква богат арсенал от многостранни умения и качества, свързани освен с добрата техническа и физическа подготовка и с умения за работа в екип, музикалност, танцови умения и артистичност. Композициите са много атрактивни и достъпни за голям диапазон зрители. Изпълняват се от 6 до 12 момичета без уреди, а правилникът е почти същия като този на художествената гимнастика. Джорджия Попова още първата година попада във втория отбор на националните гарнитури. На следващата година вече е в представителния състав на България, където играе две години. Стават втори на световното в Москва. „Тогава травмата се появи отново и реших тотално да преустановя с гимнастиката. Отвътре ми оставаше някаква празнота и реших да продължа, но под друга форма. Треньорската професия е начин да предам това, което знам и мога на децата. Те ме зареждат изключително много” – разказва Джорджия. Признава, че в началото е било доста трудно. С времето децата се увеличиха и от 10 в началото сега са 55. Изключително голяма подкрепа в амбициозното начинание й оказва семейството и родителите на деца, които избират да тренират в клуба. Мнозина ще се запитат дали децата не се прекалено малки. Треньорката е категорична – гимнастиката започва да се тренира когато децата са 3-годишни. Тогава краката и ставите са им все още меки, гъвкави и така могат да се научат на повече неща. Важно е търпението, защото по думите на нашата събеседничка тях ги интересува всичко друго, но не и тренировката. „Задължително е да им завладееш вниманието. Като цяло гимнастиката им харесва. Опитвам се да разнообразявам упражненията и гледам всяка тренировка да е различна от следващата. За малките, заниманията са като състезателни игри. Постоянно стимулирам момичетата. В края на тренировките, които се провеждат в „Арена” – Самоков най-старателните и изпълнителните получават лепенки” – обяснява Джорджия, осъзнавайки колко по отговорна е работата на треньора от това да си състезател.
Когато една мечта се превръща в реалност
Много труд и желание е рецептата, благодарение на която се появява СК „Джорджия”. Това се оказва разковничето при всеобщите проблеми с финансирането, пред които са изправени повечето клубове. „ При нас е сложно да влезеш във Федерацията по художествена гимнастика, защото регистрираш клуб и се явяваш като частно лице. Допреди известно време и при мен беше така. От събраните такси заплащах и уредите, и килима. От скоро сме във Федерацията по художествена гимнастика. Според класиранията на състезанията се гледа какъв бюджет могат да отпуснат в края на година” – пояснява председателката на СК „Джорджия”. Любопитство буди факта кое може да провокира един млад човек да избере малкия град. Джорджия е категорична, че обича Самоков – градът, в който е роден баща й. Баба й пък е от Говедарци. „Въздухът тук е различен, хората са други” – разказва тя. Работи и в София към НСА, където завършва образованието си. Отделно има занимания с деца и в две училища. Голямото семейство на Джорджия се разраства. В Самоков обаче е сърцето, което пулсира. Първото състезание за гимнастичките е „Цветята на България”, което се провежда на 2-ри юни 2018 г. в София. Елица Минкова, която игра въже е първа в надпреварата. Първа е и Кармин Борджиева. Бронзов медал взе най-малката гимнастичка Виктория Ярева. В надпреварата 7 и 8 годишните деца се класират трети трети, петгодишните също са с бронзов медал. В Панагюрище е второто състезание за представителите на клуба. То е само индивидуално и малките състезателки печелят първо, второ и трето място. „Виждам в децата, които са при мен желанието да спортуват. Те влизат в залата с усмивки, лъчезарни” – убедена е Джорджия. Сигурна е, че в тях се крият изключителни амбиции и потенциал. Изхождайки от това неизбежно се прокрадва мисълта дали това няма да са следващите златни момичета, с които България да се гордее. Защо пък не, стига да са достатъчно упорити.
