Мария Галчева
Можем да зададем десетки въпроси, които да обвържем с тази тема. И също толкова настойчиво да питаме кой е виновен. Фактите обаче са факти и те крещят насреща ни не с вербални куршуми, а с картини от живия живот.
“България като държава, нация и цивилизация като се започне от втората
половина на 80-те години на ХХ век и се стигне до днес изпадна в условията на
многоизмерна задълбочаваща се криза – социо-икономическа, социо-културна, социо-
психологическа, държавно-политическа, ценностно-цивилизационна и т.н. Характерно
за тази криза е неравномерността, както в нейните различни аспекти, така и в нейната
динамика. Така например в социо-икономически план се забелязва вълново развитие на
кризата, т.е. тя ту се засилва, ту отслабва. Но в такова ключово за съществуването на нацията и държавата, както и за функционирането на обществото и неговото материално и духовно възпроизводство измерение, каквото е демографското, кризата се движи само в една единствена посока – в посока на нейното усилване. Нещо повече през последните повече от петнадесет години вече не може да се говори за демографска криза, а следва развиващата се демографска обстановка в България да се характеризира като демографска катастрофа.”- така започва труда си „Демографската катастрофа на България –параметри, причини, перспективи и алтернативи” проф. дфн., д-р по история Нако Стефанов.
За поредна година по статистическите данни, които се изнасят излиза, че бием собствените си рекорди по ниска раждаемост.
През 2013 г. най-много живи бебета у нас са се родили в областите София-град – 14 485. На второ място е Пловдив с почти двойно по-малко успешни раждания – 6842, а на трето е Варна с 4655 бебета. Най-малко бебета са се появили на бял свят във Видин (498), Разград (538) и Габрово (595).
През 2012 година беше поставен „старият” рекорд по най-малко живородени бебета – малко над 63 800. През миналата 2014 година обаче този рекорд е убедително бит – едва 61 681 бебета, като в това число не влизат ражданията в домашни условия, уточняват от Министерството на здравеопазването. Освен това може да се очаква малко увеличение на цифрата заради родените на 31 декември. Причината е, че болниците вписват информацията за раждането до третия ден от събитието.
Сривът за миналата година е огромен и ако се погледне статистиката на НСИ в показателя в периода 2011-2008 година. През 2011 година има 70 846 живородени бебета, през 2010 година те са 75 513, през 2009 – 80 956, което е и рекордът за периода, а през 2008 година – 77 712.
Тези цифри са крайно отчайващи в сравнение с например 1950 година, когато в България са се родили 182 571 деца. Това е и най-плодовитата година за целия период от Втората световна война насам.
Винаги след Нова година повтаряме едно и също и тези цифри са като ножове. Страната ни изчезва – мозъкът и евтината работна ръка в чужбина, а тези, които остават тук са заети да гледат и издържат себе си и не мислят за поколение.
Този кратък текст не цели да ни стряска. По-стреснати едва ли можем да бъдем. Освен поредното установяване, трябва да мислим и за евентуално възстановяване.
Страшно е и е жалко за самите нас, за градовете-старци и обезлюдените села, от чиито прозорци гледат само призраците, а по улиците дори не излайва и някое куче, за да разсее тишината. Самота. Сирота. Страх.
