Мария Галчева
Миналата седмица официално бяха връчени плакетите на родените деца през 2015 година. Извън контекста на изсипаното сладкодумство, за всички, родители и управници, е ясно, че имаме голям демофрафки проблем. Ние, българите, се топим.
Разбира се причините за това са рефлекс на националната общодържавна политика, но няма как същата тази национална политика да не даде отражение и при нас. Все пак Самоков не е изолиран остров, независим от останалите, макар понякога обстоятелствата да ни карат да си мислим точно обратното.
Около 300 са децата, родени през 2015 година. Същевременно броят на починалите е по-голям. Оттам прирастът се закичва с много знаков минус. По-драматичните равносметки идват и от друг факт – икономическите мотиви за миграция на местното население, което в опита си да търси достоен начин на живот, напуска родното място.
Много мастило се е изписало по този въпрос, много думи са изказани, но действията не са в тяхна подкрепа. Да, битката е тежка, но пък резултатите си заслужават. Само че на никого не му се рови в неприятните проблеми, свикнали сме да ги заобикаляме, вместо да ги разрешаваме. Голяма грешка!
Топим се не само демографски – и като специалисти също се топим. Има цели сектори, които отдавна са „екзотични“, а само преди известно време /20/25 години/, са били нещо обичайно. Това важи за цели специалности също. Какво се случи с тях – закрити са. Преди време в редакцията на „Самоков 365“ дойде обява за работа, в която търсеха човек, именно от тези подобни буквално защитени от изчезване професии. Първата ми мисъл беше, че и със свещ посред бял ден да търсят този човек, няма да го открият. Та, за какво говорим. От друга страна има професии, в които дори и завършил, но млад кадър, би влезнал само ако изнесат някой от колегите му с краката напред – извинете ме за цинизма, но съм максимално откровена. Повярвайте ми това не е стимулиране на младите хора, а точно обратното. А извинения от рода, че нямало кой да работи, не вървят и сега ще ви кажа защо – докато заплатите са държани близки до екзистент минимума, ситуацията ще е принудително-критична. Мотивацията да я търсиш с микроскоп, а резултатите от свършеното – като тъжни вести от некролог.
Може би съвсем скоро самите българи ще станат дефицит в собствената си държава. Поводи за подобен размисъл, колкото щеш. Защото докато някой води битки за своите си приоритети, често забравя, че дневният ред на обществото трябва да се диктува от хората, чийто глас е даден, за да могат те да са по върховете. Това е положението – за съжаление.
