Анелия Балабанова
Тодор Танев е вторият носител на националната награда за фотографско изкуство „Анастас Карастоянов”. Името на победителя беше обявено на тържествена церемония в Художествената галерия „Проф. Васил Захариев”, която се състоя в четвъртък /22-ри ноември/. Изложба с творбите на тазгодишните участници съпътстваше събитието. На него като официални гости присъстваха проф. Ивана Енева – преподавател в Художествената академия, Росица Иванова – началник на РУО и експерти от Министерството на образованието и Биляна Карастоянова – правнучка на Никола и Анастас Карастоянови.
Наградата на името на първия български фотограф беше учредена през 2017 г. по инициатива на Община Самоков и решение на ОбС-Самоков. Присъжда се за черно-бяла фотография, селектирана от четири категории – портрет, природа, спорт, улична, актова и експериментална фотография. В нейното настоящо издание всеки участник можеше да се включи и представи най-много с пет свои творби в категория. Жури в състав – председател – проф.д-р Атанас Кънчев, доц. Никола Лаутлиев, Петър Абаджиев – и тримата преподаватели по фотография във висши учебни заведения, заедно с носителя на националната награда за 2017 г. Милан Христев и кмета Вл. Георгиев като представител на Общината определиха победителите.
Общо 1073 бяха представени като до финалния етап журито допусна 97 от тях на 49 фотографи. „Това, което като цяло обединява тези творби е усетът към пластиката, която се изгражда с помощта на светлината. Само естет може да оцени красивото, а още повече да го създаде. Незнам защо, но от цялата изложба имам усещането за добрата стара сребърна фотография” – сподели пред присъстващите проф. д-р Атанас Кънчев и обяви имената на призьорите. Трето място за проявена авторска смелост в създаването и интерпретирането във визуален образ на емоции и човешки чувства зае Димитрина Андреева. Втората награда за значимо жанрово и стилово разнообразие отиде при Славчо Калинов, който получи парична сума от 500 лв. Голямата награда за ярко творческо присъствие в съвременната фотография и парична сума от 1000 лв. станаха притежание на Тодор Танев.
По своеобразен мост към миналото ни отведе специалната изненада за публиката – изложба на фотографски плаки и стари фотоапарати, подготвена от Исторически музей – Самоков със съдействието на Андрей Домишляров. „За съжаление колекцията не е напълно цяла, но и тези 30 оригинални плаки на Григор Пасков, с които разполагаме са изключително ценни за нас” – коментира Любомир Николов – уредник в Исторически музей – Самоков.
„ Искам да благодаря на всички участници, които уважиха конкурса и изпратиха свои творби” – заяви в обръщението си кметът Вл. Георгиев като добави, че Община Самоков и Историческият музей са си поставили изключително амбициозна задача с учредяването на наградата за фотография. „В тази сфера по-популярният формат е конкурс, но нашата идея е обвързана по-скоро с историческата памет – да отдадем признание и почит към първия български фотограф – самоковеца Анастас Карастоянов. По този начин искахме да придадем по-дълбок смисъл и стойност на наградата, защото нейният патрон е положил основите на фотографията в България” – поясни градоначалникът. „Неслучайно се ориентирахме към черно-бялата фотография, отдавайки заслуженото на фотографията като изкуство. Изписването на образи със светлина не е просто щракането на фотоапарата. Това е погледа на автора, запечатал посланието си в кадър. Надявам се, че с всяка изминала година наградата Анастас Карастоянов ще се утвърди като мерило за съвременното фотографско изкуство и ще имаме възможност да виждаме много стойностно творби, които са не само наслада за окото, но и емоционално приключение за всеки, докоснал се до тях” – добави в заключение той. Желанието е да се разшири мащаба на форума и в бъдеще излезе извън пределите на страната. Радващо е, че и в двете години присъствие на културния небосклон имаше внушителен брой самоковци, представили свои творби. Присъствието на хора като Александър Чавдаров, Георги Субев, Константин Тръпчев, Младен Катранджиев, Ивайло Андреев и Пламен Лобутов, превърнали фотографията в свое призвание е доказателство за смисъла на подобни инициативи, които по всяка вероятност ще намерят своята проекция в бъдещето.
