Зоя Станкова
„Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга – хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня. Защото в нейните страници, в буквите и редовете и, теглени като черни бразди, е хвърлено живо зърно; заровен е благотворният кълн на самата обич към книгата, към езика.”,
„Наша книга, наш език”, Йордан Йовков.
„Маратон на четенето“ ежегодно събира „тичащи“ измежду страниците на книгите хора от цялата страна. Искрени и чисти в любовта си към книгите от първата до последната корица.
Различното тази година е в това, че поради налични неблагоприятни обстоятелства, свързани със здравословното състояние на българите, Маратонът се проведе на една нестандартна територия, а именно онлайн.
Разбира се, забраната за струпване на хора съвсем не попречи на струпването на книги и на прочитането на откъси от тях. Общо взето Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ наруши извънредното положение, „струпвайки“ десетки литературни жанрове, книги и хора на едно място в страницата си.
Различни личности, с разностранни професии и активности, от и извън обхвата на самоковска община, се включиха в онлайн маратона на четенето, организиран от Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ и реализиран на фейсбук страницата на институцията в периода от 2-ри до 23-и април, съответно Международните дни на детската книга и на книгата и авторското право.
Екипът на библиотечната институция доказа, че за книгите няма карантина, а техните читатели показаха, че книгите са чувство, емоция, страст, живот, усмивка!
Няма да спра да твърдя, че именно библиотечният екип в града ни е този, който трябва да служи за пример. Пример за сплотеност, за всеотдайност, за любов към работата и за активност в сферата на „творчество“, която им е поверена.
Когато г-жа Албена Ихтиманска ме покани да се включа в „Маратон на четенето“ приех без да се замислям, но мигновено след това ме връхлетяха спомени за четения в отминалите години, в самата библиотека, в Туристическата градина, в туристическия-информационен център. Този път е различно.
Днес четем онлайн, но въпреки това сме заедно и сме обединени от дадена институция в една идея. Всъщност, нямаме как да влезем в книжния храм, но нима, ако не влезем да запалим свещ в църква това значи, че не сме вярващи? Същото е и с книгите, дори да не ги разгърнем в библиотеките, това не означава, че те не са част от нашия духовен свят, не означава, че не ни правят по-богати и не ни подаряват безкрая на думите в тях, отворените сърца на техните автори, които ние разгръщаме всекидневно и нашия необятен простор, начертан ни под кориците.
Екипът на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ разтвори и затвори от първата до последната корица изданието на 15-я поред „Маратон на четенето“ и показа отново, че за всяка работа трябва сърце! Благодаря Ви!
