Злободневно

Тече… Докога ще тече?!

Коментар: Зоя Станкова

 
Да започнем годината положително или в конкретния случай, нека да ни върви по вода…
Колкото и да желае човек да изписва само хубави думи, някога накланянето в негативен аспект е неизбежно. Защо? Защото прекрачваш прага на една от трите основни поддържащите духовността институции в културен Самоков и ставаш свидетел как новата 2017 година буквално им е тръгнала по вода, както се казва. И не ти остава друго освен да въздъхнеш, ех, че посрещане и връщане към родния край!


Невъзможно е, който и да е индивид да остане безразличен, когато в писаното слово наместо, както би следвало, емоциите на читателя се “налива” вода, следствие от снеговалежа… Живеем в модерни времена, но нима български и чужди класици заслужават да “учим” как да “плуват” словата им в 21 век?! Или в първия за седмицата работен ден да се попада на „открития“ – подгизнали картини, приютени на стените на библиотеката за последната открита изложба?! А, че защо да не тече и в компютърната зала, то техниката да не би да е важна?!
Уважението към творците, че се изразява според обстоятелствата, да не кажа интересите, е ясно. Уважението към съвременните будители в лицето на читалищни, библиотечни, музейни служители, кога го има, кога – не… Но това, че ценностите са изпаднали от душите ни някъде в пространството, това, че обезценяваме историята си, това, че проявяваме безразличие към важните неща, не ни дава право да бъдем нехайни към институциите крепящи все още обществото като стабилно такова.
Не може в една библиотека да се стича вода по стени, прозорци и врати, както и на всички ни е повече от ясно, че подобна институция не може с бюджета си да отдели средства за ремонтни дейности.
И тук опираме отново до въпроса за чувството за отговорност в една друга институция… А то, къде го, предвид момента, че тези течове са периодично явление в зимните и пролетни дни?
Да погледнем и друго. Да слезем по стълбите и от плувци да станем техници. Монтира се асансьор. Похвално е, мисли се за хората, които не могат да си позволят посещение на книжния дом. Да, но не съвсем. Асансьорът стои като експонат – гледай, но не пипай.
Изводът, какво им трябва на библиотекарите в Самоков, един спасител и един техник на щат, а директорката на библиотеката по длъжностна характеристика напролет може да я сменят с „директор на водопад“.
Уви, не може да започнеш годината хубаво, в обществен аспект, когато хубавите дела и хора някак остават зад залеза в дните. Залез, в който се “оцветяват” и институциите, които трябва да бъдат слънца на творчество, на духовност, на култура и да греят… Да греят… Да греят..

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close