Пуста младост, мамо, пуста младост,
пуста младост мила й мамо не се стига
пуста младост мила й мамо не се стига
…
Младост тече мамо младост тече
младост тече мила й мамо като вода
младост тече мила й мамо като вода
Започвам с този цитат от народна песен, защото ехото от нея още звучи в мен като магия. Пренася ме над висините, над още заснежените върхове на планините, над сините води на реките, над полето, над седенките по селата и неминуемо в миналото. И всичко това с привкус на българско, нашенско си. За цялата тази експлозия от емоции и дори малка доза носталгия заслуга има Теодосий Спасов и кавалът, който беше като негово естествено продължение. Този инструмент е тръгнал от трапезата в миналото, когато дядото е грабвал кавала, бабата до него, седейки кротко, е припявала с нежен глас песни, запазени до днес. Българите са пеели в радост и в мъка. И така, като го стегне душата, дядото е хващал свирката, изкарвал е животните и е отивал по безкрайните пасища, далече от грижи и тревоги.
В понеделник вечерта (19.08) Теодосий Спасов представи своето творчество пред самоковската публика в рамките на празника на града. Градският музей беше неговата импровизирана сцена. За поредна година музеят е дом на изкуството, от терасата му звучи музика, а хората насядали в полукръг се наслаждават на мелодичните пиеси. Тази година Теодосий Спасов и „Небесни струни” подариха на хората, дошли да ги уважат, една приятна смесица от звучи от кавал, цигулки, виолончело, барабани.
Самият Теодосий Спасов сподели, че още в студентските си години е идвал със своята група и е свирил тук. Творческият му път се е пресякъл с този на самоковеца Румен Тосков и заедно са споделяли удоволствието от свиренето в пределите на нашата родина и извън нея. За съжаление съдбата ги разделя и по този повод той изсвири в памет на приятеля си пиесата „Нещо прекрасно”, която са изпълнявали заедно зад граница.
Едно от най-нежните изпълнения беше пиесата под името „Джаной”. От арменски означаващо мило обръщение – мило, мили. След това звучаха „Огнен празник”, „Пазач на души”, „Йовка Куманова”, „Пуста младост”. И всяка една пиеса рисува цели светове. А картините се сменят пред очите ти като луди с всяка нова пиеса. „Цигански танц” беше финалното изпълнение на Теодосий Спасов. Но аплодисментите не стихваха и той подари още две пиеси на изправената на крака публика.
Изненада беше появата на цар Симеон Сакскобурготски на концерта в понеделник. Той пристигна малко след началото, поздрави и седна в публиката. Другите официални гости на събитието бяха кметът Владимир Георгиев, зам.–кметовете Радослав Стойчев и Васил Сайменов, председателят на ОбС Силвия Стойчева, депутатът от 43-тото НС Ирена Коцева.
Хубавата музика изпълни пространството и остана в душите на всички, които имат сетива да усетят.
