Самоков 365
С тематична изложба в навечерието на националния празник 3-ти март беше отбелязана 125-тата годишнина от рождението на Наум Хаджимладенов /15.07.1894- 20.08.1985/. В Художествената галерия „Проф. Васил Захариев” можеха да се видят голяма част от произведенията му, посветени на робството и освобождението. „Почнеш ли много да пишеш и да обясняваш изкуството, то изчезва изведнъж, като лятна мъглица над чамовете. Изкуството или го има, или го няма…” В продължение на думите, изречени от големия художник Наум Хаджимладенов може да се каже, че или носиш творческия поглед за света в себе си и можеш да го изразиш върху платното или – не. По никакъв начин не може да се оспорва това, което самоковският майстор на четката е оставил като наследство за поколенията. Достоен продължител на художествената школа, родила редица значими произведения на изкуството и имена като Христо Йончев- Кискарец, Васил Захариев, Слави Генев.
По време на официалното откриване Веселин Хаджиангелов сподели интересни моменти от живота на художника. Не пропусна да спомене, че Павел Кръстев – братовчед на Наум Хаджимладенов по майчина линия е първият, който забелязва неговия талант. В последствие успява да убеди неговите родители да пуснат сина си да учи в София. Така през 1914 г. Наум прекрачва прага на Художествено-индустриалното училище (бъдещата Художествена Академия). Какво му е дало професионалното образование? Сам той казва: „Две неща – умението да виждам и способността критично да преценявам”. Студент е в класа на проф. Иван Мърквичка. Малкото запазени учебни етюди на Хаджимладенов, говорят не само за усета му на добър колорист, но и за сигурната му ръка, извеждаща рисунката с пестеливи и категорични линии. Следването му е прекъснато от избухването на Първата световна война, която завинаги отнема двама от най-близките му приятели- Павел Кръстев и Димчо Дебелянов. През 1918 г. Хаджимладенов отново се завръща в училището, което завършва на 16 юни 1921 г. След завършването си, Наум се прибира в родния Самоков, където за кратко работи, като учител. Прекарва 13 години в малкия град преди отново да се завърне в шумната столица. Тези и други подробности от живота на твореца са намерили място в монографичния очерк на Ружа Маринска.
Художникът, носещ духа на Дон Кихот оставя богато културно наследство на Самоков. Част от картинните шедьоври на Наум Хаджимладенов са запазени от Историческия музей. Те можеха да се видят и новия каталог от поредицата „Самоковски художници”, издаден по повод 125-та годишнина от рождението му. „Издаването на каталог при откриването на изложба е особено важно, тъй като без документалното представяне след време изложбата се забравя. Творчеството на Наум Хаджимладенов е изключително богато не само като обем, но и като техника и образи” – отбеляза Любомир Николов – уредник в музея . Това е един от харесваните и изпълващи с гордост сърцата самоковски творци. Вече 15 години неговото име носи една от школите по изобразително изкуство в града – при читалище „Младост – 2003” с ръководител Иван Шуманов. Бъдещите художници имаха възможност да се докоснат от първо лице до творчеството на своя патрон. В знак на признателност подариха на музея голям портрет на Наум Хаджимладенов нарисуван от тях. До края на дълголетния си живот той остава отдаден на изкуството. Умира на 20 август 1985 г.
