Зоя Станкова
Равнодушието не е от качествата, които са в притежание на пишещите хора, за зло или за добро. И тук, не знам – защо, в главата ми изнивка стих на Ботев „Но сърце, майко, не трае…” и бих го допълнила – да гледа как Община „дерзай” пред Читалището точно по време на фестивалните дни.
През изминалата седмица, убедих се, не ни трябва фестивал, за да „играем” спектакъла „Безумие” – патентован от самоковци по отношение на неподходящи дела във възможно „най-подходящи” моменти.
Докато се провеждаше третото издание на Национален фестивал „Театър без граници” – Самоков – 2014, незнайно кой, как и защо бе решил, че пред Читалището трябва да се копае и от двете страни на пътеката се разиграваха етюди с реквизит от кирки и лопати.
Фестивалът послужи за мизансцена. Режисьорът остава зад кулисите… Или може би ще излезе на „поклоните”!?
И все пак, изнесохме по самоковски чудесно представление пред чужда публика. Усърдна работа кипеше в някои от фестивалните дни пред сградата на Читалище-паметник „Отец Паисий-1859”.
Похвално е по принцип, че се работи за визията на града, че се облагородява и прочие – приветстваме всичко това и казваме „Браво!”, но ако се правеше в подходящи моменти и имаше елемент на съображение, макар и малък, би било чудесно. Не може през седмицата, в която има толкова гости на града и всички минават през Читалището, отпред да има купчина пясък, машини и работници, а публиката да заобикаля или да минава през тревните площи, за да достигне до крайната цел – входът на сградата.
И да, наистина в някои от последните дни, преди да натрупа снегът, на открита „сцена” пред сградата на културния дом и паметник се разигра театъралната интерпретация на постановката „копка”, чиито автор и режисьор остават нам неизвестни. Но нека всеки сам на себе си даде отговор, тогава ли бяха мястото и времето за ремонтни дейности, защото отговорим ли ние, както винаги ще излезе, че се заяждаме.
