Жанета Димитрова
„Времето, в което се изкачваш, е много по-значимо от времето, прекарано на върха“, казва първата жена, изкачила Еверест – Стейси Алисън. Срещаме ви с една отдадена пътешественичка и творческа личност, жена която определя Рила планина като своя приятелка, припознала още в детството.
Самоковката Таня Михайлова скоро представи първата си фотоизложба „Пейзажи по склоновете“ в самоковския Хъб. Изложбата съдържа снимки на планински пейзажи, уловени от собствения ѝ фотообектив, показани през творческия светоглед на авторката. Споделя, че още от малка се занимава с рисуване и така пътят й я отвежда към Националната художествена академия. Там завършва “Сценография”, по-късно “Теория и практика на художественото образование” и за финал защитава докторат в специалност “Стенопис”. „Както виждате любопитството ми не ме оставя в една сфера и се опитвам да бъда навсякъде. Основната ми дейност в момента е работата ми в ателие “Трион” и преподавателската ми дейност в НХА.“ Още за интересите и нещата, с които Таня се занимава, може да прочетете в следващите редове.
Преди няколко дни представихте фотоизложбата си „Пейзажи по склоновете“ в Хъб-а, как Ви приеха младите хора на Самоков, имаше ли интерес към това, с което се занимавате?
За съжаление нямахме достатъчно време, за да разпространим събитието. Прекрасно беше обаче това, че на откриването срещнах хора от различни възрасти, нещо което не очаквах. Усетих положителната енергия на всички посетители и това изключително ме зарадва.
Как се роди идеята за „Пейзажи по склоновете“? Kакво Ви провокира да съберете точно тези кадри и да ги представите?
Всъщност подобна фотоизложба отдавна трябваше да се реализира. Кадрите са запаметени в рамките на няколко години по време на различните планински походи, които съм поемала. След поканата от Георги Николов (Гопето) да представя част от тях в Hub-а, направих селекция сред множество папки в компютъра си и така събрах една разнообразна серия от кадри на различни места, настроения и гледни точки.
Това първата Ви фотоизложба ли е и мислите ли да продължите в тази насока?
Да, за първи път представям фотографии. Това за мен, както и за много хора, е една много любима дейност по време на всички пътувания и със сигурност ще продължавам да работя в тази насока.
От къде идва любовта Ви към планината и пътешествията?
Аз се чувствам дете на планината. Това разбира се няма как да не е благодарение на факта, че съм родена и израснала в Самоков, но от най-голямо значение е това, че от малка съм възпитана да ценя природата. Моята баба пък ме научи да ходя без да спирам, да вдишвам с отворено съзнание чистия въздух, да усещам с всички сетива магията на планината и никога да не я подценявам. Тя ме запозна с моята любима приятелка Рила.
Кой е най-мечтаният връх до който сте се докоснала?
Най-мечтаният връх, който съм покорила е този да се занимавам с нещата, които харесвам. Тези върхове не се покоряват лесно и не всеки поема по пътя към тях. Благодарна съм на родителите си за подкрепата и доверието, които винаги са ми оказвали. Сега предстоят други по-стръмни върхове.
Занимавате се с много различни и интересни неща, определяте ли се като авантюрист?
Всъщност има доста неща, които изпускам. Не мисля, че съм авантюрист. Бих искала да бъда навсякъде и да опитам всичко, мисля че това е съвсем нормално, така че съм просто обикновен човек с мечти.
Интeресна история е това как Ваша фотография се появява на корицата на книга, разкажете малко повече?
Пътеводителят по билото на Стара планина “Ком-Емине” на автора Живко Момчев е една нова, прекрасна и полезна книга, която горещо препоръчвам. С Живко Момчев се запознахме на хижа в Балкана, разбира се. Може би 2 години по-късно, той беше готов да издаде пътеводителя и се обърна към мен и други негови приятели за снимков материал, който да включи в книгата. Избра една от моите снимки за корица на изданието, а из страниците се навъртат още 6-7 мои кадъра.
В момента работите в ателие „Трион“, с какво основно се занимавате там?
Ателие „Трион” е основна част от живота ми през последните 4 години. То бе създадено с много енергия, любов и желание да проявим всичките си щури идеи. Това, на което наблягаме е преизползването на привидно отпадъчни вещи и материали и опазването на околната среда. Там като истински магьосници, ние се занимаваме с всичко, което изисква въображение и сръчност. Създаваме различни интериорни и екстериорни решения, арт инсталации, работилници, продукти и стенописи дори. Работата ни е изключително разнообразна.
Изработването на вещи от рециклирани материали до някъде вече е утвърдена практика в страната ни, според Вашите наблюдения, увеличава ли се интересът към този вид дейност?
Смятам, че ако до преди години това беше практика по-скоро за хората, които нямат възможност да си купят нови материали, то сега се превръща в тендеция, дори мода, което е прекрасно. Хората все повече осъзнават проблемите, които самите ние създаваме с цялата промишленост и консуматорския ни начин на живот и се стараят да намират алтернативите. Това ни прави изключително щастливи. Хората трябва да осъзнаят, че и най-малките действия от ежедневието ни имат значение. Спрете да използвате пластмасови сламки например! Това е толкова просто и ненужно действие, но е от огромно значение. За найлоновите торбички и приборите за еднократна употреба всички знаем, по темата се говори постоянно. Просто трябва да се постараем и да излезем от зоната си на комфорт.
Какви са най-интересните неща, които сте изработвали в ателието?
Мисля че закачалките ни от стари ски са едни от любимите ни. Те са разработени с много символи и детайли свързани с природата. Кръстени са на различни планински върхове, някои от дизайните може да видите в Боровец.
Какви хора срещата в работата си, все пак творческата дейност е една идея по-различна като вид дейност от всяка останала?
Работата ни среща с прекрасни хора, които вярват че могат да променят нагласите, могат да се преборят с проблемите и несъвършенствата, хора на които им пука. Ателието ни и основната ни дейност привлича именно такива хора. Това ни дава вяра и на нас, за да не спираме. Виждаме, че не сме сами в тази битка за по-мъдър живот, в който човекът не е на върха на пирамидата и не мисли единствено за своето собствено съществуване. Хората, с които се срещаме имат изграден висок морал и ценности. Те са пример и идеална среда, сред която се надявам да попаднат всички обезверените и отчаяни хора, за да намерят подкрепа и да възвърнат вярата си в хората.
Как съчетавате работата с планинарството, все пак едното е рутина, а за другото се изисква време и подготовка?
Тук няма рутина. Работата ни превърне ли се в рутина, трябва да я сменим мигновено, защото вече не е полезна за нас, нито ние за нея. А планинарството – за него съм готова във всеки свободен ден.
И не на последно място, остава ли Ви време да се прибирате в родния Самоков, как виждате града днес, развива ли се според Вас?
Прибирам се често – около 2 пъти месечно. Мисля че градът се развива, да! Радвам се на всички нови инициативи и винаги си мисля какво мога да направя аз в града и да допринеса за неговото развитие, но все още ми е трудно да жонглирам с толкова дини. Един ден мечтая да живея активно в Самоков на чист въздух и природа! Разликата във въздуха и здравословния начин на живот, който може да се води тук и този в столицата е осезаема.
Спорен е въпросът, имат ли поле за развитие младите хора в Самоков, Вие как мислите?
Трудно е, но има. Трябва истинска мотивация и добри примери. Но и в столицата, ако искаш да не си просто служител във фирма, а да се развиваш и да правиш това, което харесваш, борбата е голяма. Може би предимството на големия град е, че по-лесно можеш да намериш хора със сродни интереси и по-добре развита културна среда.
Какво пожелавате на себе си и на читателите ни занапред?
Пожелавам на всички ни да запазим природата си по-дива. Един ден ще го оценим и този ден няма да е далеч. Пожелавам над дребните интереси да издигнем ценностите и добрината, паразитирането е недостатък. Може да звучи малко грубо, но сме позабравили човешкото. Сигурна съм обаче, че новото Възраждане настъпва. Всичко това се опитвам да следвам и аз и знам, че не винаги е лесно, но след всяко правилно решение се чувствам щастлива, така че пожелавам на всеки да живее така, че да може да заспива спокоен и удовлетворен от изминалия ден и от това, което е оставил след себе си.
