Петя Торлакова
„В началото бе танцът“… и ритъмът, който го съпровожда – е казал прочутият балетист Серж Лифар. Танцът е едно от първите изкуства, възникнало може би дори преди възможността ни да говорим. Той се отнася много далеч назад във времето – вероятно е съществувал още от епохата на неолита. В египетската митология дори божеството, което покровителствало танца, било от женски род – богинята Хатор, почитана и като закрилница на любовта, веселието и музиката, а по-късно отъждествявана с Изида.
Толкова древни са неговите стъпки, почти колкото самия свят. В този брой продължаваме да ви срещаме с грациите на Катрин Митева. Днес е ред на Петя Торлакова.
Само на 15 – млада, позитивна, свободна и мъдра в съзнанието, Петя се насочва към танците като към хоби – „чрез тях изразявам всичките ми емоции, те ме карат да се чувствам по-жива“. Така е – танците разпалват въображението и карат танцьорите да се превъплъщават в различни роли.
Влечението към спорта като цяло при Петя е видимо още от малка, но превесът е в полза на танците. „Още от малка съм запалена по спортовете. Записвала съм се на много различни занимания, но танцът ми показа коя съм всъщност. Откакто започнах да танцувам, станах по-грациозен, артистичен и отворен към света човек. Той отвори много черти, за които дори не подозирах. Всичко започна преди една година и половина“. Нека се върнем назад, за да видим как и откъде тръгва всичко…
За танцовото студио на Кати тя разбира от свои приятелки, които вече са част от него. Благодарение на техните думи за това колко е хубаво, тя също решава да отиде. Няма да ви изненадаме по никакъв начин, казвайки, че началото е било тъничък лед под въздействието на силни емоции. „В самото начало бях много притеснена за това как ще се справям, как ще запомня всичките тези движения и стъпки и как ще се разбирам с момичета. Не бях сигурна дали ще продължа“. Постепенно обаче, с общи усилия, несигурността се разпуква, за да се покаже на бял свят истинският потенциал. Както е казал Малкият принц: “Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници“. Петя започва да се отпуска и да влиза с удоволствие в свят, „където всичко е по-хубаво“.
И така, след всяка тренировка увереността се засилва, докато дойде моментът наученото да се покаже. Този момент с връщането към първото излизане на сцената показва цялата еволюция, която се претърпели характерите на тези момичета. Трудно могат да се намерят различни думи от „страх“, „притеснение“, „адреналин“, нито една дотук не ми е разказвала, че е излязла пред публика спокойна.
„Първият път, в който се качих на сцената, бях много притеснена. Мислех си само как всички хора ще гледат мен и аз ще объркам или ще забравя някое движение. Но след като излезнах, забравих за публиката и се отдадох изцяло на танца. Изпитах едно неописуемо чувство. Изпълних се с толкова много енергия, че имах чувството, че всичко се случва за части от секундата“.
„Който пее, зло не мисли“, това гласи старата народна мъдрост, но в същото време това може да се каже и за танците. По цял свят музика и танци се преплитат в едно, за да покажат, най-доброто, на което са способни изпълняващите ги. Така е и с Петя, която искрено споделя, че досега не е мислила по въпроса дали да се откаже от танцуването. Все пак всеки един танц за нея се е превърнал във форма на отмора, страст, развлечение, които покаряват и я изпълват с енергия. Това обаче далеч не е всичко – чрез танца се подобрява настроението, укрепва се характерът и здравето и се създават много силни връзки с останалите от студиото.
„Момичетата и Катрин за мен са като едно семейство. С тях мога да говоря на всякакви теми и не се притеснявам от това да им споделя нещо. Те винаги ще ме разберат и ще ми дадат добър съвет. Момичета са страхотни хора и се радвам, че са част от най-хубавите моменти, които преживявам. Относно Катрин – тя за мен е треньор, но и в същото време приятел. Показва ни как да бъдем различни от останалите и ни възпитава да бъдем стойностни хора. Благодаря и за всичко и се гордея, че познавам толкова позитивен, искрен и добър човек“.
Да танцуваш, означава, че владее универсалния език на тялото. Няма нищо лошо в това всяка част от съществото ти да усеща ритъм и да се носи в него. Всичко опира до избора и който е избрал това, със сигурност не съжалява.
