*

merry christmas

happy

ЛичностиОбщество

„Танцът е поема, в която всяко движение е дума!“ Мата Хари

  • 1
    Share

Виктория Кленова

vklenovaНяма нищо по-красиво от магията на танца. Когато танцуваш в ритъма на музиката, идва един момент, в който ти се сливаш с нея. Усещаш как движенията заживяват сякаш извън теб и всичко оживява чрез танца. За танцьорите  не е важно кой танц изпълняват, защото чрез него завижява тяхната самостоятелност и всяко едно движение носи уникалността на самите тях.

Започваме да ви разказваме историята на Виктория Кленова, част от танцовото студио на Катрин Митева. „Започнах покрай свои приятелки. Тогава реших, че може би там е мястото, на което освен спорт и усилени тренировки, ще мога да се отдам на танца и да освободя цялото напрежение, събрано през деня… Вече една година съм част от голямото семейство на „Кати денс” и нито за миг не съм съжалявала за това, пък и не смятам занапред да се отказвам“. Така започва Виктория своя разказ, връщайки се към началото си.

Всеки човек има нужда от нещичко, в което да е добър, което да му дава сили и в което да вярва. Това за момичетата от студио е неизменно кредо и затова са част от него. То е тяхното студио, в което обожават дори „мириса“ на тренировката.  Тук намират своето място – където могат свободно да се изявяват и развиват.

„Аз започнах да посещавам школата през октомври 2015г. точно преди коледния концерт. Тогава беше моето първо участие с „Кати денс”. Преди да изляза на сцената, не бях толкова притеснена, колкото в мен напираше чувството на вълнение. Макар че съм модел от четири години вече и съм излизала стотици пъти на сцена, винаги преди да изляза, усещането е неописуемо. Сигурна съм, че ако изчезне това чувство някой ден, няма да има смисъл да се занимаваш с каквото и да е, още по-малко с танци. В тях освен изпълнител  на сцената, трябва да си и актьор и да знаеш как да въздействаш на публиката“.

В началото не е важно колко добре танцуваш. Великите таньори са велики не само заради тяхната техника, но най-вече заради страстта, с която танцуват. Т.е. неизменна съставка в характера ти трябва да бъде страстта. Когато подхващаш, каквото и да и е, без значение мотива ти за този избор, трябва да си дадеш ясна сметка, че няма да върви по мед и масло. Трудността е продиктувана от цял списък фактори.  Когато човек се учи да ходи, той придобива свободата да е самостоятелн. Но когато се учиш да танцуваш, тогава получаваш като дар нещо друго – върховната свобода да изразяваш себе си по много начини.

„Танците са нещо вълшебно. Може би това е единственият спорт, в който можеш да се раздаваш не на 100%, а на много повече. Когато аз танцувам, имам чувството, че не съм себе си. Забравям за всичко и за всички проблеми през деня, защото винаги има такива“. Вики си спомня, че на първата си тренировка е почувствала притеснението от това как ще я възприемат останалите в това число и Катрин – „Не вярвах, че ще свикна толкова бързо. Отначалото не знаех дали танцувам, както трябва, но още на втората или третата тренировка се отпуснах и разбрах, че няма от какво да се притеснявам, а  трябва да се отдам напълно на вълшебството на танца“. Така е, танцът е не само изкуство. Танцът за много хора е начин на живот. Когато се движиш под звуците на любимата си музика се чувстваш жив, свободен, красив, сближаваш се с хората, с които танцуваш. Когато човек танцува, той изхвърля негативните емоции от себе си и се зарежда с положителна енергия, която препраща на останалите. Няма я умората, няма го негативизмът. Чрез танца човек може да покаже как се чувства без да натоварва околните. Това само по себе си служи като мотиватор. Виктория „укорява“ себе си, че по-рано не е започнала заниманията в студиото. Сега дори за секунда не си помисля да се отказва, а съжалява за това пропиляно предишно време.

„Ще продължавам да давам всичко от себе си, защото танците са моят начин на живот. Когато се наложи да нямаме тренировка и съм вкъщи, буквално не ме свърта на едно място. Тогава си пускам песните и започвам да танцувам, докато не мина всички танци. Когато танцувам, не мисля за нищо, чувството да се предадеш на танца е неописуемо“.

Катрин е момичето, което за 4 години успя да направи много за танца като изкуство в Самоков. Нейното име е  алегория за усилие и минаване през редица неща в името на реализацията на една съкровена цел – да го има студиото, в него да има тренировки за желаещите, които всяка година са повече  и повече. Неведнъж вече е заявявала желанието си да показва какво творят заедно с нейните момичета и призовете не закъсняват.

vklenova2„Катрин…един истински човек, човек за пример и подражание за нас – момичетата на „Кати денс”. За мен тя е не само мой треньор, но и мой приятел, на когото мога да споделя всичко без да се притеснявам. Тя е един прекрасен човек,  който се стреми да ни възпита и да ни подготви за част от изненадите в живота“.

Магия ли е танцът, ще се запитаме ние, след толкова приказки, разказани по негов адрес. И ще си отговорим подобаващо – да, и то доста силна. За да задържа в залата десетки желаещи няма какво друго да е.  Танцът може да промени живота ти, а любовта към него трудно изтлява.  „За мен залата е втори дом, там прекарвам повече време, отколкото вкъщи. А второто ми семейство са момичетата в студиото, с глава на семейството Катрин. Момичетата са прекрасни хора. Аз им вярвам безкрайно и знам, че мога да разчитам на всяка една и също така съм готова да дам всичко от себе си за тях. Когато започнах миналата година, те всички много ми помогнаха да се впиша… С две думи ние сме едно огромно сплотено семейство, което никой и нищо не може да разруши“.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading...
Close
Close