Лора Кирилова

Тя е само на 11 години, когато влиза в залата и свързва живота си с танците. Малко дете, което се лута между безкрайните избори, които предлага живота ни, подобно на шарена сергия, но … тук идва едно голямо но. Въпреки огромния избор от хобита и занимания, Лора вече 4 години е „вярна“ на желанието си да танцува.

Какво започва всичко. Отговорът на този въпрос е простичък. Всички сме се вдъхновявали от филми, нали? Само че там нещата изглеждат доста по-подредени, отколкото в реалния живот, но важното е да се запали фитилът на желанието. „Още от малка гледах каките по филмите как танцуват и исках и аз да опитам“ – спомня си искрено Лора това, което постепенно бележи живота й с една красива следа.

И съвсем като по филмов сюжет започваме да разказваме тази история – никой дотук не каза, че в началото всичко е било като по мед и масло, напротив. А за Лора това е било първото сериозно нещо, погледнато като тренировка, с което се захваща. И как да се откажеш, като сърцето ти бие заедно с ритъма и тялото ти сякаш спира да ти се подчинява, когато чуе музика.

Майката на Лора изиграва ключовата роля в нашата история, защото тя е човекът, който е автор на това съдбоносно предложение – „Искаш ли да тренираш модерни танци?“ е въпросът, който едновременно я вълнува и интригува, запалва любопитството и дава началото. „Много съм благодарна на мама затова, че тя ме заведе в залата“ – оттам обаче нещата поема Катрин – „За мен тя е най-добрият треньор, едно вдъхновение, което ще ме подкрепи и в най-трудния момент“.

Вдъхновението Катрин успява да подготви момичетата си и въпреки цялата нежност, която излъчват, да ги превърне във войници – дисциплинирани и отговорни. Нещо, което ще им бъде много полезно занапред в живота им. Танците са прелюдията към това. И разбира се най-големия изпит, който имат е сцената.

„Пеперудите в корема“ се появяват и тук при Лора – напрежение, адреналин преди да се появиш пред толкова хора. Нормално е – сценичната треска е едно изпитание за устойчивостта на психиката. За танцьорите това е особено ценно – цялата тази устойчивост, която по невероятно деликатен начин да прелее в удоволствие от движението и да предаде посланието на танца. Има известна тревога преди появата пред публиката, но какво казва Лора „Започнеш ли да танцуваш, се отпускаш и започваш да се забавляваш“, отстъпвайки място на всичко друго в този момент.

Цялата зала е едно голямо семейство – тази дума често ще я срещата в нашите разкази. Но интересното е, че не ние я налагаме. Момичетата определеят взаимоотношенията си като нещо много повече от обикновеното приятелство. „Момичетата от женското царство са едно голямо подкрепящо семейство, което много обичам!“, казва Лора по отношение на девойките в залата. И макар че вероятно имат и своите лоши моменти, в които спорят, това не пречи да се обединяват като една, когато дойде момент за някоя задача и трябва да бъдат единни и заедно, независимо от всичко и от всички.

И както и започнахме тази красива история за мотивацията и за танците, нямаше начин да не попитам Лора за това дали някога се е изкушавала от идеята да се занимава с нещо друго, да се откаже – „Не, никога не съм мислила да се откажа“.

Следователно, ще продължаваме да гледаме момичетата от танцовото студио на Катрин Митева все така единни и носещи радостта от споделянето на танците. И ще продължават да са носители на онова прекрасно чувство
– мотивацията и желанието да бъдеш различен от многото и да искаш да постигнеш нещо. Желание, което в днешно време е като бялата лястовица. Но тук при нас има цяло гнездо от тях – истински носители на щастието!