Танцовата ръководителка Теменужка Ковачка: „Човек трябва да прави това, което обича”

Самоков 365

Който има очи – ще види! Който има уши – ще чуе! Който има сърце – ще разбере и усети красотата на българския фолклор. Най-силни са внушенията, идващи от дълбините на сърцето и душата. Красиви, изящни и чисти като бистър планински извор са песните и танците, които народът ни е създал. Все повече са хората, заели се с нелеката задача да проправят път и съградят невидим мост между миналото и настоящето. Теменужка Ковачка е една от тях. Със сигурност името й звучи познато за всички почитатели на съборите и фолклорните фестивали, в които ръководените от нея групи от Доспей и Продановци вземат участие. Първоначално всичко се случва съвсем любителски, но след това…Ден след ден искрата се разпалва все по-силно, а блясъкът в очите на танцьорите е най-яркото доказателство затова, че България ще пребъде. Непресъхващ извор на талант и вдъхновение са песните и танците, родени от живота и душата на българина. Сгушени в сърцето на Рила планина, голяма част от фолклора, традициите и обичаите са живи и до днес. Техни ревностни пазители и верни последователи са многобройните групи и състави. Истинска съкровищница, която приковава погледите при всяко едно участие. Част от фолклорната магия е и създадената през 2009 година формация „Рилски ритми”, чийто ръководител е Теменужка Ковачка.

Спомняте ли си за началото и как дойде идеята за създаването на групата?

Беше февруари 2009 г. когато група жени от Доспей се събрахме. Някои от нас вече имаха опит в танците. Аз бях играла при Воин Войнов и Маргарита Гудева, която беше моята първа хореографка и учителка. Събирахме се в читалището чисто любителски кой каквото знае да покаже просто за раздвижване. Това ни беше идеята. Постепенно започнахме да научаваме нови неща, да се изявяваме и излизаме на сцена. Важно е да правиш това, което обичаш, защото без желание нищо не се получава. Започнаха да идват и по-млади. Така направихме и детска група. Вече девет години играем. Едни се отказват, други идват. Има едно текучество, но това е естествено.

Съществуваше ли притеснение, че подхождате чисто любителски, докато останалите състави разчитат на опитни хореографи?

Публиката определено харесва танците, които показваме. Имаме много медали – златен от Хисаря /2016/, сребърен от Велико Търново /2014/. Първоначално имах притеснения, но с течение на времето те отминаха. С информацията, която може да се почерпи от различни места, нещата се получават. Играем всичко, но винаги когато ходим на фестивал задължително представяме поне едно хоро от нашия, шопски край. Правим и танци обработен фолклор, и с певческата група сме ходили – те пеят, ние играем хоро. Съчетаваме ги нещата, за да е по-интересно.

В кой момент започнаха да ви търсят и от други места?

Първо беше Широки дол. Там започнах да ходя същата година след като сформирахме групата в Доспей. В последствие се наложи да замина за Германия и прекъснах. Три години работих и с Драгушиново. От 2015 г. съм ръководител и танцовата група в Продановци. Знаете, че се създаде ново читалище – „Възраждане – 2016”. Продължават участията и репетициите със съставите Доспей, където първо положихме основата. Догодина „Рилски ритми” стават на 10 години и ще отбележим подобаващо този юбилей.

На местата, на които ходите забелязвате ли завръщане към българското?

Да, има много голям интерес. То се вижда и в цялата страна, че фолклорът вече много навлиза. Във всеки град има група, дори и в чужбина чужденци учат нашия фолклор. Това е много добре, защото по този начин се запазва и съхранява традицията. Контактуваме и с други групи, с които обменяме опит. В Ихтиман имам позната хореографка, с която поддържаме връзка. С добри отношения сме и с ФТА „Самоков”. Правим си от време на време хоротеки, на които се събират много хора. На празниците, които отбелязваме в селото също идват много хора и внасят живец.

Какви цели и амбиции си поставяте като ръководител?

Благодарение на НЧ „Отец Паисий” и спонсори имаме носии. Настоящ секретар на читалището е Елена Ковачка, а председател Татяна Кашъмова. Стараем се да се представим достойно при всяко едно от участията си. Миналата година ходихме на международен фестивал в Гърция с групата и получихме грамота. Бяхме на Костандово, на Арбанаси. На Кресна имаше детски фестивал, на който децата от Доспей се класираха на 3-то място. Друго наше момиче – Александра Филипова стана първа. За съжаление обаче всичко е свързано със средства. На 29-ти юли ни предстои участие на Пещера с двете групи, след това на Говедарци. Това, което си пожелавам е да има повече успехи, да се представяме добре и още повече желаещи да пеят и танцуват, за да се увеличават групите. Не на последно място ми се иска сред тях да има повече млади хора.