ОбществоРегионални

Танцовата ръководителка Теменужка Ковачка: „Човек трябва да прави това, което обича”

  • 230
    Shares

Самоков 365

Който има очи – ще види! Който има уши – ще чуе! Който има сърце – ще разбере и усети красотата на българския фолклор. Най-силни са внушенията, идващи от дълбините на сърцето и душата. Красиви, изящни и чисти като бистър планински извор са песните и танците, които народът ни е създал. Все повече са хората, заели се с нелеката задача да проправят път и съградят невидим мост между миналото и настоящето. Теменужка Ковачка е една от тях. Със сигурност името й звучи познато за всички почитатели на съборите и фолклорните фестивали, в които ръководените от нея групи от Доспей и Продановци вземат участие. Първоначално всичко се случва съвсем любителски, но след това…Ден след ден искрата се разпалва все по-силно, а блясъкът в очите на танцьорите е най-яркото доказателство затова, че България ще пребъде. Непресъхващ извор на талант и вдъхновение са песните и танците, родени от живота и душата на българина. Сгушени в сърцето на Рила планина, голяма част от фолклора, традициите и обичаите са живи и до днес. Техни ревностни пазители и верни последователи са многобройните групи и състави. Истинска съкровищница, която приковава погледите при всяко едно участие. Част от фолклорната магия е и създадената през 2009 година формация „Рилски ритми”, чийто ръководител е Теменужка Ковачка.

Спомняте ли си за началото и как дойде идеята за създаването на групата?

Беше февруари 2009 г. когато група жени от Доспей се събрахме. Някои от нас вече имаха опит в танците. Аз бях играла при Воин Войнов и Маргарита Гудева, която беше моята първа хореографка и учителка. Събирахме се в читалището чисто любителски кой каквото знае да покаже просто за раздвижване. Това ни беше идеята. Постепенно започнахме да научаваме нови неща, да се изявяваме и излизаме на сцена. Важно е да правиш това, което обичаш, защото без желание нищо не се получава. Започнаха да идват и по-млади. Така направихме и детска група. Вече девет години играем. Едни се отказват, други идват. Има едно текучество, но това е естествено.

Съществуваше ли притеснение, че подхождате чисто любителски, докато останалите състави разчитат на опитни хореографи?

Публиката определено харесва танците, които показваме. Имаме много медали – златен от Хисаря /2016/, сребърен от Велико Търново /2014/. Първоначално имах притеснения, но с течение на времето те отминаха. С информацията, която може да се почерпи от различни места, нещата се получават. Играем всичко, но винаги когато ходим на фестивал задължително представяме поне едно хоро от нашия, шопски край. Правим и танци обработен фолклор, и с певческата група сме ходили – те пеят, ние играем хоро. Съчетаваме ги нещата, за да е по-интересно.

В кой момент започнаха да ви търсят и от други места?

Първо беше Широки дол. Там започнах да ходя същата година след като сформирахме групата в Доспей. В последствие се наложи да замина за Германия и прекъснах. Три години работих и с Драгушиново. От 2015 г. съм ръководител и танцовата група в Продановци. Знаете, че се създаде ново читалище – „Възраждане – 2016”. Продължават участията и репетициите със съставите Доспей, където първо положихме основата. Догодина „Рилски ритми” стават на 10 години и ще отбележим подобаващо този юбилей.

На местата, на които ходите забелязвате ли завръщане към българското?

Да, има много голям интерес. То се вижда и в цялата страна, че фолклорът вече много навлиза. Във всеки град има група, дори и в чужбина чужденци учат нашия фолклор. Това е много добре, защото по този начин се запазва и съхранява традицията. Контактуваме и с други групи, с които обменяме опит. В Ихтиман имам позната хореографка, с която поддържаме връзка. С добри отношения сме и с ФТА „Самоков”. Правим си от време на време хоротеки, на които се събират много хора. На празниците, които отбелязваме в селото също идват много хора и внасят живец.

Какви цели и амбиции си поставяте като ръководител?

Благодарение на НЧ „Отец Паисий” и спонсори имаме носии. Настоящ секретар на читалището е Елена Ковачка, а председател Татяна Кашъмова. Стараем се да се представим достойно при всяко едно от участията си. Миналата година ходихме на международен фестивал в Гърция с групата и получихме грамота. Бяхме на Костандово, на Арбанаси. На Кресна имаше детски фестивал, на който децата от Доспей се класираха на 3-то място. Друго наше момиче – Александра Филипова стана първа. За съжаление обаче всичко е свързано със средства. На 29-ти юли ни предстои участие на Пещера с двете групи, след това на Говедарци. Това, което си пожелавам е да има повече успехи, да се представяме добре и още повече желаещи да пеят и танцуват, за да се увеличават групите. Не на последно място ми се иска сред тях да има повече млади хора.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading...
Close
Close