Танер Мерт: „Щастлив съм, че „Фестивал на картината“ набира популярност и служи за отправна точка на много творци“

Анна Манова

В първия ден на месец февруари бе официално открито третото издание на „Фестивал на картината“ в Художествена галерия „Проф. Васил Захариев“. Организатор на събитието е Танер Мерт. Тази година в изложбата взеха участие двадесет и двама творци от различни краища на страната. Сред тях се наредиха и петима самоковци.

За организацията, за приликите и разликите с предходните две издания, за емоциите, очакванията и организацията на „Фестивал на картината“ – 2024 г., разговаряме с Танер Мерт.

Художествената галерия в Самоков е изпълнена с платна на различни творци. Събитието предизвика интерес и доста самоковци и гости на града присъстваха на откриването. Как се чувствате като организатор на тази изложба?

Чувствам се отлично, не мога да скрия голямата доза вълнение. Това са емоции, които очаквах дълго време. Подготвям събитието повече от месец, защото това е дълъг процес на подбор на художници от цяла България. Щастлив съм, че толкова много официални лица уважиха изложбата. Горд съм, че присъства и един от най-добрите художници в България проф. Кирил Божков. В момента той завежда катедра „Живопис“ в Националната художествена академия. Много се радвам, че дойде Иво Узунов от Варна, Димитър Евтастиев от Ботевград, Анета Стоянова от Пловдив. Всички те са изключителни творци. Съвсем мъничко не ми достига, за да съм категорично щастлив. Съжалявам, че не успя да дойде Николай Янакиев. Може да се каже, че той е най-високо и най-добре оцененият художник в България. Той е единственият, успял да продаде картина в Критис. В деня на изложбата той бе удостоен с националната награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора в гр. Кюстендил и не успя да присъства.

С какво това издание на „Фестивал на картината“ е по-различно от предходните?

Мога да кажа, че сега ми е малко по-спокойно. Причината е, че „Фестивалът“ започва да се утвърждава. Това прави работата ми по организирането една идея по-лека. При първото издание, както всяко първо нещо, има доза съменение и притеснение дали то ще предизвика интерес. Сега се радвам, че вече ме търсят художници от цялата страна. Радва ме и фактът, че самият Самоков става популярен по този начин. Тези автори, които идват и участват със свои картини в изложбата, правят реклама на събитието и на Самоков в техните родни места.

Тазгодишното издание включва двадесет и двама творци, а сред тях има петима самоковци. Разкажете малко повече кои са те и защо точно тях поканихте?

Предните две издания включвах и малки деца, с основната цел те да бъдат поощрени. Тази година не ги включих. Сега в изложбата участва младата Анабел Хамамджиева. Тя е студентка в последен курс в Националната художествена академия. Картините й са изключителни. Личи си талантът, който притежава.

Друг млад художник е 15-годишният Георги Игнев. Другото голямо име е Иван Стефанов. Той е малко известен тук, защото дълги години е живял в Швеция, а от три години се е завърнал тук. Има ателие. В неговите картини има нотка на много високо качество, детайли и си личи интелектът на художника. Една негова картина може да я гледате с часове.

Илияна Дамянова също е едно от лицата, които рекламират Самоков. Когато участва в първото издание на „Фестивал на картината“ тя за първи път показа картините си, които са изключително интересни. Тя работи с вълна.  А след това имаше покани и изложби в редица градове в страната. Точно това е моята първоначална цел. И се радвам, че фестивалът е отправна точка за развитие и познаване на творчеството на част от творците.

Сред творците от Самоков има и Ваши картини. Какво избрахте да покажете на аудиторията този път?

Аз наблягам на моята любима техника да рисувам с върха на шпатулата, което смея да твърдя, че прави картините ми по-различни и по-разпознаваеми. Много ме зарадваха думите на проф. Кирил Божков, който дойде да ме попита как  правя тази техника и да му разкажа повече.

Какви са очакванията и надеждите Ви занапред относно събитието?

Първоначалните ми притеснения се изпариха. Сега се надявам да се развива до такава степен, че някой да ме отмени в организирането му.