Танер Мерт: „Желанието ми е картините ми да са различни и разпознаваеми”

Анна Манова

Танер Мерт подреди за втори път самостоятелна изложба в Самоков. „Потокът на живота” е мотото на изложба, която беше открита в сряда /18 април/ в пространството на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски”. За подготовката и представянето на изложбата пред самоковската аудитория се бе погрижила Аглика Крушовенска, с която ги свързва приятелство. „Всички ние, като зрители, първо виждаме в картините това, което носим в себе си. Но, покрай него, понякога успяваме да видим и онова, което авторът носи в себе си. Това, което няма да видите в картините на Танер, са различни моменти от неговия интересен живот”, каза Аглика. Тя сподели фрагменти от биографията на Мерт и онова, което го свързва с нашия град. Танер Мерт е родом от Балчик, живял е в Истанбул и София, а от 4 години е в Самоков. Животът му е доста динамичен и интересен, дори достоен за филмова екранизация. По стечение на обстоятелствата той е бил част от т.нар. Възродителен процес през 1989 година и единадесет дни пътува със семейството си до турската граница. Прекарал е няколко години в бежански лагер, без наличието на ток и вода. Преживява и трагичното Измитско земетресение, което засяга цяла Северозападна Турция през 1999 г.,  в него загиват хиляди души.  В малко по-зрял етап от живота си Танер Мерт отключва интереса и желанието си да се изразява чрез рисуването. И така първата му самостоятелна изложба е в Самоков през 2016 година. А след това платната му бяха изложени в галерията на хотел „Хилтън”, в София.

Част от платната в изложбата „Потокът на живота” представят женски фигури в различни житейски ситуации – по време на танц, на почивка, на майчина близост. Обединяват ги женската елегантност и финес, както и силната емоция, която излъчват. Втората група картини показват любовта на художника към цветята и изпъкват със своята пъстрота и живителна сила. В изложбата присъстват и няколко градски пейзажа, които впечатляват с прецизна работа върху детайлите.

Повечето от платната са рисувани през последните две години и показват големия напредък, който творецът е постигнал в своя начин на работа – рисуване чрез маслени бои, нанасяни на множество отделни пластове с художническа шпакла. Избраната от автора техника придава специфичен и силно изразен релеф на творбите и впечатлява със своя колорит. Изисква доста работа и търпение. Рисуването на една картина може да му отнеме между една и осем седмици. Интересното в творчеството на Мерт е, че картините му носят своя собствена индивидуалност и няма как, ако сте запознати с техниката му и сте видели поне едно негово платно и след време друго, пак от него, да не свържете, че са не един и същи автор.

Картините на Танер Мерт могат да бъдат разгледани и закупени в библиотеката до 18 май.

Поводът за нашата среща е втората ти самостоятелна изложба в Самоков. Първата премина под названието „Цветни съновидения”, а тази отново има интересно име: „Потокът на живота”, но за това малко по-късно. При първата ни среща ти спомена, че не се чувстваш достатъчно уверен в амплоато на художник. Две години по-късно променило ли се нещо в схващанията и вижданията ти?

Много неща се промениха. Сега знам какво точно искам по отношение на моето развитие като похват и техника. Преди две години рисувах любителски, като начинаещ. Първата изложба беше внезапна, без да имам намерение тя да се случва. След това се захванах значително по-сериозно. В момента развивам стила си, работя по посока на личното ми усъвършенстване. Целта ми е да рисувам различно от всички останали художници. Ако си забелязала, моите картини малко наподобяват стила поантилизъм, но не са и точно в него.

Това е мечтата за всеки художник – да бъде разпознаваем. Все още съм в началото на пътя. Но и самият аз виждам промяна между първите картини, с които съм започнал тази изложба, и последните.

„Потокът на живота” е интересно мото или послание. Какво влагаш в него като творец?

Аз самият се намирам в този поток, а той от своя страна непрекъснато се разширява и расте. Това искам да покажа. Това показва и самата подредба на картините. В началото начинът ми на мислене е различен, техниката също. В първите ми картини има такива, рисувани с четка, а в момента изобщо не използвам четка. Рисувам само с шпакла.

Интересна техника, картините изглеждат многопластови, дори релефни. Защо се спря точно на този специфичен похват?

По този начин рисуват и други художници, но моята техника е съвсем различна. Получавал съм въпроси как постигам този ефект от други творци, които имат академично образование в тази сфера. Имало е случаи да ме молят да им покажа и да ги науча. Радва ме това, че са забелязали, че рисувам различно от всички останали – с подобия на точки. За мен тази техника не представлява трудност, но отнема доста време. Според мен точно това отказва повечето художници да опитат.

Забелязва се присъствието на синия цвят в картините ти.

Това е любимият ми цвят – фталоцианово синьо. Това е блестящо синьо. В последните ми картини преобладава този цвят, защото той прави картините много живи и изразителни.

Има и доста платна с красиви цветя – лалета, рози, орхидеи.

Преди не рисувах цветя. Започнах да го правя заради засиления интерес от страна на моята публика, която е предимно женска. Цветята се харесват и са предпочитани. Освен това си пасват с всяко пространство и интериор.

Друго, което прави впечатление, е афинитетът ти към женското тяло и женското лице. И ми се иска да поставя акцента върху една картина – „Жената с перлената обица”, която е реплика на може би най-популярното платно на известния холандски художник Йоханес Вермеер. В твоя прочит тя е гола и не е в профил като оригинала. Защо си избрал да я нарисуваш така и жената ли е най-голямата ти вдъхновителка?

Женското тяло винаги е привличало художниците. Най-известните картини в световен мащаб са тези, изобразяващи жени. На моята картина на жената с перлената обица моделът е истински. Тя не се съблякла пред мен, снимана е по този начин. Идеята дойде от картината на Вермеер, но исках да е нещо мое, различно. В популярната картина моделът е момиче, което гледа настрани и е облечено, а при мен жената гледа фронтално и е полугола. От картината на Вермеер съм взел само идеята и съм я развил по свой начин.

Харесва ми много да рисувам жени, но не рисувам от натура като художниците едно време. Бих се притеснявал пред жив модел, защото рисувам доста бавно. Затова винаги рисувам от снимка, не го правя наизуст и не фантазирам.

За какво мечтае творецът Танер Мерт?

Желанието ми е да стигна до такава степен на развитие в творчеството си, че в който и край на страната или чужбина да се намира моя картина, стилът ми да се разпознава.