„С цвят на розово мартини” Зинаида Хаджимитова посрещна гостите си в библиотеката

Когато ръката на човек бива движена от сърцето и мисълта му, за да обрисува букви, това води след себе си много емоционалност, дълбочина, размисъл над човека, над света, над живота и представите за и отвъд него.

Да си призная, до преди известно време, познавах Зина много задочно и общуването ни влизаше в рамките на едно „Здравей” с усмивка и леко изпитателен поглед, с нотка на любопитство. Знаех, че пише и има издадена вече първата си книга – „Приказки от живота”, но не бях посегнала към книгата, защото не можех да възприема Зина като писател, приемах я като актриса. А пък и езотериката никога не ми е грабвала вниманието.

Неотдавна обаче самата тя ми подари първата си книга. От уважение, от любопитство, с раздвоени очаквания разгърнах книгата, която буквално сграбчи сърцето ми. Изчетох я на един дъх. Препрочитах я. Сега, когато е факт и втората книга на Зина, а предстои бял свят да види и вече готовият й роман, аз изпитвам едно чувство на гордост, че опознавам все повече и повече тази удивителна жена.

Няма да се впускам в повече подробности и лични усещания, защото, сигурна съм, Зина би ми казала „Не се разводнявай толкова!”, и все пак, Зинка, посланието, което написа на книгата ми, е поводът за тези редове и усмивката, с която ги изписвам, благодаря ти!

На десети юни в Общинската библиотека бе представена втората книга на Зинаида Хаджимитова – „С цвят на розово мартини”. На вратата авторката посрещна всеки свой гост с листче със синап, на което пише „Вяра, колкото синапено зрънце!”, като повече за синапеното зрънце можем да научим от разказа й „Дар”.

Албена Ихтиманска откри срещата, като не пропусна да спомене, че Зина е спазила обещанието си, в рамките на една година след излизането на първата й книга, да има втора.

Новата книга  бе представена от Любомир Малинов, който както винаги бе хванал същността и я разкъса от части пред препълнената с гости, приятели и любители на словото, зала. Своите думи той подкрепяше, а и представяше части от книгата, чрез цитати от от разказите – „С цвят на розово мартини”, „Среща” и „Дар”, които с чувство прочетоха Николай Войнов и Зоя Станкова.

Какво можем да си позволим да кажем за книга, която не бива да бъде преразказвана, защото ще убием нейната същност, за книга с душа, която трябва да бъде разлистена.

Душите. Миризмите. Синият цвят. Зрънцето синап. Магията. Вещицата. Лудият. Пияницата. Битието. Конфликтите, чисто социални. Пространствата с души. Хората в света и света в човека… Всичко това и още много, преплетено в едни разкази за необикновеността на обикновените неща. Реалности, изпълнени с приказност и обратно. Всичко изплетено от букви и усещания.

В края на срещата Зинаида Хаджимитова благодари на всички в залата, на библиотечните служители, на своите приятели и семейството си. Специални благодарности отправи и към Любомир Малинов като изтъкна, че той е нейният Учител, с главно У.