Общество

С песен на уста да почерпим от извора на българското

Анелия Балабанова

20160624_163716Каквото и да прави човек не може да избяга от себе си. Песента и художествената самодейност са белязали живота на Ягодинка Войчева. Вероятно малко са хората, които не я познават  – дългогодишен кмет на Ковачевци /4 мандата/, с 22 –годишен стаж като счетоводител в ТКЗС и АПК и 13-години като застрахователен агент. С нея се срещаме на Еньовден – празника на билките, за да ни разкаже повече за авторските си хрумвания, текстовете и мелодиите, които записва от своите близки и съхранява до ден-днешен. Вече се е заформил своеобразен сборник от около 80 песни, който един ден може да види бял свят. Част от тях са автентични от родния й край, а други сама измисля. „Обичам да пея пък немога, затова реших да грабна „диригентската палка” и целия си живот посветих на художествената самодейност в селото” – разказва събеседничката ни и припомня някои от успехите, които са като пътеводна светлина и й дават стимул да продължи напред. В историята ще остане завоювания от женската фолклорна група към НЧ „Селска пробуда – 1904” златен медал от I Национален фолклорен събор в Копривщица. По време на второто издание на форума получават покана за участие в град Бургас и се завръщат със златен медал и златна значка. С времето нещата са се променили, но страстта да рисува със слово картини и традиции от селския бит не угасва. Те са толкова реалистични и имаш чувството, че си там. В едно друго време, в един друг свят.

„По незнайни пътища ми „хрумваха” местните мелодии, записвах ги в GSM – а и налагах текста” – споделя тя. Така се появява първи, а после и втори диск с песни, родени от изживяванията през детството и младостта, от полъха на зрелостта и следите на един бурен и динамичен живот.  Ако се заслушате ще усетите ритъма на едно прекрасно, слънчево, весело, трудоемко и градивно време през 20-ти век. Освен чисто празничната обредност, пресъздадените сцени и житейски сюжети успяват да запечатат красотата на планината Верила, могилата Вишиница, Божин дол. Картината, обрисувана в песента „Рано заран на Яньовден”  е почти мистична. „Бях дете и споменът ми е много жив и красив” – връща лентата назад Ягодинка. Сигурна е, че ако младите хора имаха възможност да усетят онази топла задушевност, остроумните забавни игри, съкровените любовни срещи и обещания, описани в „Снощи седенкья я накладох” не биха никога отишли в съвременните дискотеки. Една песен може да се изглежда различно относно звученето и хората, които се играят. Важно е отправените послания да стигнат до дълбините на сърцето и душата, а няма как да не е така, защото картините и сюжетите са пресъздадени по много директен и автентичен начин. Като в „Рано пиле, рано пее”, която описва едно селско утро и ролята на членовете на семейството – общо 12 на брой, които живеят в мир и разбирателство. С песен, и трудът е по-лесен. Някои от съчиненията, облечени в ритъм и мелодия, както ги определя самата Ягодинка Войчева са пропити са пропити и с патриотичен заряд.

Българка ме мен роди…

  1. Синеоко девойче,

на земята родено – на земята родено, като звезда грейнало 2

  1. Русокосо девойче, с руси коси плетени – руси коси везани, като месец светнало
  2. Стройно мило девойче, като одиш пред мене – вихрушка ли завъртя, та глава ми замая.
  3. Синеоко девойче, погледни ме в очите – у них да се удавя, цел живот роб да съм я.
  4. Русокосо девойче, що на Бога ти сгоди – що на Бога ти сгоди, та така те надари, що на Бога ти сгоди, та ни сите пощури.
  5. Синеоко девойче, самодивска осанка, кат картина писана, на земята родено, от небето пратено.
  6. Лудо младо не тъжи, чудо в мене не търси. Я сам само Българка, дъщеря на род велик. Българка ме мен роди в най-красивата земя. България е тя това – най-красивата в света.

Рано заран на Яньовден!

Мелодията е в 3 варианта – право, криво и ситно хоро

1.Рано заран на Яньовден леле

преди слънце да изгрее И…

Рано зорница огряла леле

та селото събудила И…

  1. В този ден се билки берат леле

Докато роса не падне И…

Бог ги гали с роса роси леле,

За да носят живот, здраве И..

3.Всека каща мома праща леле

Докато са росни китки И..

До момите и невести леле

с пъстри дрехи натъкмени.

4.Па поели през польето леле

През польето до ливади И

Билки берат, здраве сбират леле

боси росата отбиват И…

5.Що е цвеке по ливади леле

малки моми ги сбират И…

Та са глави накичили леле

да са здрави и щастливи И…

6.Росни китки навързали леле

да ги дадат на ергенье И…

А невести билки берат леле,

Здраве носят у домове И…

7.Стари жени песни поят леле

Песни поят благославят И..

Да е всичко живо, здраво леле

Живо, здраво и щастливо И…

8.Във селото млади хора леле

Млади хора – рой дечица И..

Да е полье плодородно леле,

а къщите по-богати!

 

Широко застъпени по различен начин са и празници като Рождество Христово. „Много ми се иска да погледнем по друг начин на този празник – такъв, какъвто го помня от нашите предци. Тогава, когато нямаше молове и нескончаемата надпревара кой ще купи по-голям и скъп подарък. В нашето семейство това се прави за Нова година, а не за Рождество. Освен образите на любимите и обичани хора, из под редовете изплуват и доста злободневни теми като своеобразния протест срещу „Наррy birthday”. Колко добре би звучал на български поздравът просто като: „Честит рожден ден!”. Мнението на нашата събеседничка е, че не трябва да се отричаме от нашето си, родното. Разказът няма да е пълен ако не споменем имената на изтъкнатата народна певица от Ковачевци Кремена Станчева, както и това на Калоян Николов – директор на „Еврофолк”, които макар и индиректно оставят следа и насърчават този своеобразен опит за творчество. С принос е дори предаване като „Шоуто на Слави”.  А вдъхновението струи от всякъде, дори от дъбовете, разположени на различни места, под формата на кръст в селото. До всяко дърво има параклис, както„Света Петка”. Фронтално срещу него, на 7 километра е „Свети Георги”. В западната част е „Св. Петър и Павел”. Четвъртият е в източната част между Поповяне и Ковачевци. Цялото землище на Ковачевци е белязано от кръста и четирите дъба, и по мнението на специалистите ще играе важна роля за бъдещето на България и света като цяло. Много силно е енергийното излъчване на църквата „Света Петка” в Ковачевци, защото има нетленни останки на святи хора. Самата черква има два бойника – на източната и югоизточната част с дебелина 1 м. Всеки може да открие своя пристан в това изобилие от природни, културни и исторически забележителности, преплетено в красотата на фолклора. Ягодинка Войчева го е направила в музиката.Голямата й болка е читалището в селото, защото по една или друга причина не представлява това, което би и се искало. Надеждите обаче, че утрешния ден ще е по-добър от днешния остават.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close