Анелия Балабанова
Каквото и да прави човек не може да избяга от себе си. Песента и художествената самодейност са белязали живота на Ягодинка Войчева. Вероятно малко са хората, които не я познават – дългогодишен кмет на Ковачевци /4 мандата/, с 22 –годишен стаж като счетоводител в ТКЗС и АПК и 13-години като застрахователен агент. С нея се срещаме на Еньовден – празника на билките, за да ни разкаже повече за авторските си хрумвания, текстовете и мелодиите, които записва от своите близки и съхранява до ден-днешен. Вече се е заформил своеобразен сборник от около 80 песни, който един ден може да види бял свят. Част от тях са автентични от родния й край, а други сама измисля. „Обичам да пея пък немога, затова реших да грабна „диригентската палка” и целия си живот посветих на художествената самодейност в селото” – разказва събеседничката ни и припомня някои от успехите, които са като пътеводна светлина и й дават стимул да продължи напред. В историята ще остане завоювания от женската фолклорна група към НЧ „Селска пробуда – 1904” златен медал от I Национален фолклорен събор в Копривщица. По време на второто издание на форума получават покана за участие в град Бургас и се завръщат със златен медал и златна значка. С времето нещата са се променили, но страстта да рисува със слово картини и традиции от селския бит не угасва. Те са толкова реалистични и имаш чувството, че си там. В едно друго време, в един друг свят.
„По незнайни пътища ми „хрумваха” местните мелодии, записвах ги в GSM – а и налагах текста” – споделя тя. Така се появява първи, а после и втори диск с песни, родени от изживяванията през детството и младостта, от полъха на зрелостта и следите на един бурен и динамичен живот. Ако се заслушате ще усетите ритъма на едно прекрасно, слънчево, весело, трудоемко и градивно време през 20-ти век. Освен чисто празничната обредност, пресъздадените сцени и житейски сюжети успяват да запечатат красотата на планината Верила, могилата Вишиница, Божин дол. Картината, обрисувана в песента „Рано заран на Яньовден” е почти мистична. „Бях дете и споменът ми е много жив и красив” – връща лентата назад Ягодинка. Сигурна е, че ако младите хора имаха възможност да усетят онази топла задушевност, остроумните забавни игри, съкровените любовни срещи и обещания, описани в „Снощи седенкья я накладох” не биха никога отишли в съвременните дискотеки. Една песен може да се изглежда различно относно звученето и хората, които се играят. Важно е отправените послания да стигнат до дълбините на сърцето и душата, а няма как да не е така, защото картините и сюжетите са пресъздадени по много директен и автентичен начин. Като в „Рано пиле, рано пее”, която описва едно селско утро и ролята на членовете на семейството – общо 12 на брой, които живеят в мир и разбирателство. С песен, и трудът е по-лесен. Някои от съчиненията, облечени в ритъм и мелодия, както ги определя самата Ягодинка Войчева са пропити са пропити и с патриотичен заряд.
Българка ме мен роди…
- Синеоко девойче,
на земята родено – на земята родено, като звезда грейнало 2
- Русокосо девойче, с руси коси плетени – руси коси везани, като месец светнало
- Стройно мило девойче, като одиш пред мене – вихрушка ли завъртя, та глава ми замая.
- Синеоко девойче, погледни ме в очите – у них да се удавя, цел живот роб да съм я.
- Русокосо девойче, що на Бога ти сгоди – що на Бога ти сгоди, та така те надари, що на Бога ти сгоди, та ни сите пощури.
- Синеоко девойче, самодивска осанка, кат картина писана, на земята родено, от небето пратено.
- Лудо младо не тъжи, чудо в мене не търси. Я сам само Българка, дъщеря на род велик. Българка ме мен роди в най-красивата земя. България е тя това – най-красивата в света.
Рано заран на Яньовден!
Мелодията е в 3 варианта – право, криво и ситно хоро
1.Рано заран на Яньовден леле
преди слънце да изгрее И…
Рано зорница огряла леле
та селото събудила И…
- В този ден се билки берат леле
Докато роса не падне И…
Бог ги гали с роса роси леле,
За да носят живот, здраве И..
3.Всека каща мома праща леле
Докато са росни китки И..
До момите и невести леле
с пъстри дрехи натъкмени.
4.Па поели през польето леле
През польето до ливади И
Билки берат, здраве сбират леле
боси росата отбиват И…
5.Що е цвеке по ливади леле
малки моми ги сбират И…
Та са глави накичили леле
да са здрави и щастливи И…
6.Росни китки навързали леле
да ги дадат на ергенье И…
А невести билки берат леле,
Здраве носят у домове И…
7.Стари жени песни поят леле
Песни поят благославят И..
Да е всичко живо, здраво леле
Живо, здраво и щастливо И…
8.Във селото млади хора леле
Млади хора – рой дечица И..
Да е полье плодородно леле,
а къщите по-богати!
Широко застъпени по различен начин са и празници като Рождество Христово. „Много ми се иска да погледнем по друг начин на този празник – такъв, какъвто го помня от нашите предци. Тогава, когато нямаше молове и нескончаемата надпревара кой ще купи по-голям и скъп подарък. В нашето семейство това се прави за Нова година, а не за Рождество. Освен образите на любимите и обичани хора, из под редовете изплуват и доста злободневни теми като своеобразния протест срещу „Наррy birthday”. Колко добре би звучал на български поздравът просто като: „Честит рожден ден!”. Мнението на нашата събеседничка е, че не трябва да се отричаме от нашето си, родното. Разказът няма да е пълен ако не споменем имената на изтъкнатата народна певица от Ковачевци Кремена Станчева, както и това на Калоян Николов – директор на „Еврофолк”, които макар и индиректно оставят следа и насърчават този своеобразен опит за творчество. С принос е дори предаване като „Шоуто на Слави”. А вдъхновението струи от всякъде, дори от дъбовете, разположени на различни места, под формата на кръст в селото. До всяко дърво има параклис, както„Света Петка”. Фронтално срещу него, на 7 километра е „Свети Георги”. В западната част е „Св. Петър и Павел”. Четвъртият е в източната част между Поповяне и Ковачевци. Цялото землище на Ковачевци е белязано от кръста и четирите дъба, и по мнението на специалистите ще играе важна роля за бъдещето на България и света като цяло. Много силно е енергийното излъчване на църквата „Света Петка” в Ковачевци, защото има нетленни останки на святи хора. Самата черква има два бойника – на източната и югоизточната част с дебелина 1 м. Всеки може да открие своя пристан в това изобилие от природни, културни и исторически забележителности, преплетено в красотата на фолклора. Ягодинка Войчева го е направила в музиката.Голямата й болка е читалището в селото, защото по една или друга причина не представлява това, което би и се искало. Надеждите обаче, че утрешния ден ще е по-добър от днешния остават.
