Анна Манова
Тази година отбелязахме Сирни Заговезни на 26 февруари. Дата се мени, защото се празнува 7 седмици преди Великден. Кукери от Петрич и голяма общинска копа бяха сред атракциите в Самоков на този ден.
Според православния календар Сирни заговезни e празник на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение. От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка. Празникът се нарича още Поклади и Прошка.
Традиционно за този ден е паленето на огньове. Като това е свързано с пречистването и изгонването на злите сили. Правят се копи в различни точки из самоковско, а когато те намалеят по-смелите се впускат в прескачането им за здраве.
Тази година празникът в Самоков започна в 19:00 часа, глъчка и музика се носеха във въздуха. Голямата копа беше разположена в близост до пешеходния мост на парк „Лаго”, малко над Спортното училище. Около самата копа имаше запалени малки огньове, готови след минути да дадат старт на големия куп, натрупан от смрика. Приятното време накара доста самоковци да излязат навън и да участват в празника. Преди запалването на копата, няколко думи пред съгражданите си каза кметът на Община Самоков Владимир Георгиев: „Събрали сме се да почетем традицията и да поискам прошка от всички вас. Прошка за всичко, което сме направили и за това, което не сме успели. Прошка за това, което сме казали и не сме казали, или ако някой сме обидили. Прощавайте! Нека всички ние, нашите близки и приятели да знаем, че най-важното нещо е да си даваме прошка. Нека градът, семействата ни и всички ние да вървим напред”. След искането на прошка се пристъпи към паленето на голямата копа от доброволци с предварително горящи факли. След като огънят привлече погледите на всички присъстващи последваха звуци на тъпан в синхрон с биенето на чанове. Това даде знак на кукерите, които пристигаха тук от Петрич. Те бяха в традиционни страховити одежди, с рога и маски. Светкавици и желание за запаметяване на момента осветиха пътя им. Кукерите наобиколиха огъня и преминаха в танц около него. Желанието им беше да прогонят злите сили. Към тях се присъединиха всички, които имаха желание да следват стъпките им, които прераснаха в хоро.
След тях програмата продължи с още музика, хора и звучното „наздраве” и „прощавай, ако има нещо”.
