Мария Галчева
Малкото село Жеравна. Там времето наистина е спряло – с калдъръмените улици, със старите къщи, с онзи неповторим дух на българско, където можете да откриете на толкова много места из страната. Но все пак Жеравна е една. Няма и следа от забързания градски начин на живот. Хората там не страдат от липса на внимание – даже напротив, често туристите, дошли да видят това малко планинско село, са десетки, да не кажем стотици.
Сега в селото има 330 къщи и малко над 500 жители. Средната му част (мегдана пред кметството) е на надморска височина 640 метра. Най-високият връх в землището на Жеравна е „Разбойна“ – 1128 метра. Мекият зимен климат не позволява селото да се откъсне от света, както се случва из други места.
Освен с духа на история, който лъха отвсякъде, в Жеравна можете да отдъхнете спокойно и на почивка, благодарение на многото къщи за гости, които по своеобразен начин са преплели тънкото влакно между миналото и настоящето по отношение на атмосфера и обслужване.
Село Жеравна се намира в Стара планина, на 12 км от гр. Котел, на 50 км от гр. Сливен, на 110 км от гр. Бургас и на 330 км от София.
Районът е обитаван още от древността. През XVII в. Жеравна се превръща в голям занаятчийски и културен център, с няколко хиляди души население, главна улица и много дюкяни. Главният поминък на местното население бил овчарството, наред с различните занаяти. Днес Жеравна е архитектурен и музеен резерват с добре запазени и възстановени възрожденски къщи, изографисани и с изящна дърворезба, тесни калдъръмени улички и многобройни чешми. В околността бликат множество извори, повечето от които са отведени в чучурите на чешми. 172 от къщите в селото са обявени за паметници на културата.
В селото са реставрирани и възродени 150 обекта, сред които е и църквата „Св. Николай”, построена през 1834 г. В нея е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар.
Интерес за туристите представляват също къща музей „Йордан Йовков”, къща музей „Сава Филаретов“ – Експозиция „История на Жеравна“, къща музей „Руси чорбаджи“ – Експозиция „Бит и култура на Жеравна през Възраждането (XVIII – XIX в.)“.
Родната къща на големия български писател Йордан Йовков (1880 г. – 1937 г.) се намира на площад „Голямо бърдо”. В нея Йовков е живял до 13-та си годишнина, когато цялото семейство се е преселило в Добруджа. През 1957 г. къщата е превърната в музей, отразяващ обстановката, в която е израснал писателят. Експозицията, съставена от негови документи, ръкописи и снимки, разказва за живота и дейността на Йордан Йовков. Къщата е скромна едноетажна постройка, състои се от две стаи и малко антре. В едната стая е представен обликът на типична стая от този край, с мебелите и посудата, мястото за спане на семейството. В другата стая има сбирка от произведения на Йордан Йовков. Акцент в експозицията е писалката, с която писателят пише „Старопланински легенди”. Този сборник разкази е вдъхновен именно от родния край на автора. В двора, изпълнен със зеленина, е издигнат паметник на бележития български писател.
В сградата на училището, построено през 1867 г., се помещава картинната галерия, чийто фонд се състои от повече от 450 творби на наши и чужди художници.
В къщата на Руси Чорбаджи може да се разгледа интересна експозиция, представяща различни занаяти от времето на Възраждането, практикувани в Жеравна. Впечатление правят огромният ръчен стан, както и фините ленени тъкани, които жеравненки са тъкали с майсторство. Къщата е обявена за архитектурно-строителен паметник.
В селския парк „Добромирица”, близо до селото, всяка година през втората половина на август се провежда Национален фестивал на фолклорната носия. На табела на входа пише, че лошото настроение и влизането без носия са категорично забранени. Тази година скокът във времето, носен от фестивала, се проведе между 19 и 21 август,като програмата отново съживи традициите ни и духа на хилядите, които го посетиха в задължителните носии.
Фестивалът е създаден е през 2008 година по идея на Христо Ив. Димитров – продуцент, хореограф и режисьор на Национален фолклорен ансамбъл „Българе”. Атрактивната им сватба с фолклорната певица Албена Вескова през 2005 г. в местността Костина край с. Рибарица по старинен български обичай, на която младоженците и присъстващите 400 гости са с български народни носии, има широк позитивен отзвук. Това мотивира създателя на „Българе” с помощта на неговите партньори Ян и Елена Андерсон, на тогавашния кмет на Жеравна Лъчезар Германов, бизнесмените Георги Манев и Калин Григоров, както и на други съмишленици, да организира много по-мащабно събитие, което да дава възможност на всеки желаещ поне за три дни в годината да облече българска носия и се откъсне от цивилизацията, като направи скок век и половина назад във времето.
Според местния краевед Данаил Константинов, названието Жеравна има гръцки произход и по-точно от името на реката, която разделя селото на две. Стара легенда разказва, че земите на селото са били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, която била дадена за съпруга на султана. Това от своя страна имало благоприятно влияние, защото мястото ползвало определени привилегии и известна свобода, а от друга страна допринесло и за икономическия възход. Неоспорим факт в това отношение е това, че жеравненци не плащали данъци на империята.
Интересен момент за тях е също обичаят за организирането на посещение до Атон – сформирали се групи, както е известно само от мъже, с водач и тръгвали.
Основният поминък на населението е бил гледането на овце, наред със занаятчийството – няма празна ниша от него. В своите дюкяни по улиците са работили обущари, шивачи, абаджии, златари, бръснари. В селото също е имало и няколко хана. Но всичко се развива добре до Освобождение, когато много от населението се изселва в Добруджа. Видимо това води до срив не само на броя на хората там, но и на целия икономически климат. Хората напуснали къщите си, някои от които дори са били съборени по-късно, а други са били възстановени.
Моментът с изселването на компактни групи местно население е характерен за много места в България, които са бележили своя пик във всяко едно отношение. Подобен такъв пример, съизмерим с Жеравна е например село Ковачевица в региона на Гоце Делчев, което към днешна дата е свело до минимум жителите си, а за занаятчийство и друг вид дейност вече дори не може да се говори.
Но Жеравна винаги ще остане в съзнанието ни, дишаща от „Старопланинските легенди” и от „Вечери в Антимовския хан” на Йовков с шума на корията от игрите на ветровете в нея, с Шибил и неговата пагубна любов, с огромната магия на българското, което е оставило вечен отпечатък в сърцето на всеки, който е посетил това вълшебно място.
