Култура

С гласове и носии покорихме испанците

Bojilova1 (1)

Димитрина Божилова

Певческият хор към МВР-София, с красивото българско название „Сребърната пафта”, е известен не само по празници и фестивали в България, но и в чужбина. В края на месец юни певиците гостуваха в испанския град Люрет де Мар, за да вземат участие в V-тия международен фолклорен фестивал. Поканена от тях и Надя Касабова, отивам и аз, която дори и в мечтите си не съм се виждала чак в Испания. Изминахме над 5500 км. през 150 тунела по магистрали и пътища, около които се ширеха огромни пространства с лозя, фасул, царевица, слънчогледи и… прекрасни многоцветни цели дръвчета олеандри /зокуми/. Разнообразие от къщички като кутийки, високи многоетажни сгради, кули на катедрали, реки, езера, горички от маслинови дръвчета, тъмнозелени чадъри на пинии – всичко това ни съпровождаше през целия път през Сърбия, Хърватия, Словения, Франция, Италия и Испания. Първата ни спирка стана в хотел „Петрарка” – уютно и удобно място, разположено в близост до Венеция. Сред ливадка и прекрасна градинка с много цветя, нашите певици се проявиха ей така, за удоволствие сред празнуващи гости на хотела.

Втората ни спирка беше в световно известния в цял свят град-курорт Сан Ремо. Едва ли някой ще може да каже защо този град на брега на морето е толкова обичан. Не само заради хотелите- един от друг по-красиви, не заради дългата и огрявана цял ден от слънцето плажна ивица, заради огромните пинии или палмите с надвиснали гроздове от плодове. Окото се радва и на разнообразието от цветя и храсти с познати и непознати имена, но привличащи ни с красотата си. Сан Ремо е и столица на международния певчески фестивал, който някога се е провеждал в казино, а после се е пренесъл в театралната сграда.

Три дни пътуване, когато и в автобуса певиците не спираха да чуруликат като птички най-различни по жанр песни. Нямаше празно – ако те не пееха, екскурзоводката Снежана ни разказваше с такива подробности за местата, през които минавахме, че едва успявах да запиша всичко. Разнообразяваше разказите си и с някой виц и часовете минаваха неусетно. Зоя пък ни караше да се превиваме от смях с чудесните си изпълнения на шопски хумор. Шофьорите, Светозар Матушев и неговият млад помощник Николай Данаилов, бяха много внимателни и учтиви, с чувство за хумор и правеха пътуването ни удобно и приятно.

И ето ни най-после в испанския град Люрет де Мар, отстоящ само на 65 км. от Барселона – вторият по големина град след столицата Мадрид. Само след кратка почивка и освежаване, певиците вече са разкрасени в пъстрите си носии, забрадки, цветни венчета и широки усмивки. Начело с българското знаме, тръгваме към мястото, където ще покажем на какво са способни българките, когато отворят гърлата си. Докато чакаме да започне дефилето се запознавам с дошлите тук и други състави. Оказа се, че от България са само три състава – нашият, от Варна-Моряците и от Сливенското село Кортен – Ансамбъл „Кохортис”. Малки и големи с пъстри носии, шапки, шалове, цветя, чадърчета, усмихнати лица, сладки дечица и миловидни девойки, достолепни старци – едно голямо, многоцветно множество от хора завзеха площада. Всички те са свързали живота си с фолклора на своите страни – Украйна, Грузия, Казахстан, Сърбия, Турция, Македония, Италия, Литва, Израел, Парагвай, Хърватия, Испания, България и др. Шествието като гъвкава шарена змия се виеше по улиците на града, а хората насядали по кафенетата или движещи се по тротоарите ни се радваха и пляскаха, радвайки се на това пъстро множество. Преди да започне концертът, при нас дойде българката Нели Тълпигова – директор на българското училище в града. Силно развълнувана от нашето присъствие в Испания, тя набързо ни разказа, че в града има много българи.

Когато нашите певици излязоха на сцената, като че ли на нея изгряха десетки слънца. Самите носии разкрасиха обстановката, лицата светеха с лъчезарни усмивки, а като запяха сърцето ми щеше да се стопи от радост и гордост – така прекрасно звучаха гласовете им в топлия испански въздух. Ръкоплясканията доказваха, че не само аз им се радвах, а и че другите ги оценяват и изпращат с признание певиците и тяхната невероятна диригентка Маргарита Чорбаджийска. Тя прие с усмивка плакета и почетната диплома от организаторите на фестивала.

За наше щастие, успяхме да се докоснем до едно свещено за испанците място – планината Монсерат и манастира с прочутата Черна Мадона. Бяхме и в Монако, видяхме на живо Кралския дворец. В Барселона се дивихме на Катедралата и на многоцветните пеещи фонтани. Една невероятна феерия, едно истинско вълшебство от цветове и пръски, от преливащи един в друг цветове и вода.

На връщане към България поплувахме и по главния канал на Венеция, разходихме се по площада с гълъбите и фонтаните и разбира се, снимахме почти всичко, до което успяхме да се докоснем. Или както на мене ми звучеше – да видиш нещата с очите на художник, да го усетиш с трепета на сърцето и да го опишеш с душата на поет. Защото не може с малко думи да разкажеш преживяното, но и в далечна Испания доказахме, че сме истински българи.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close