Зоя Станкова
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира; него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…”
С едноминутно мълчание, венци и събуден български дух чествахме на паметника на Ботев 2 юни – ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България.
Подготвената програма започна с Ботев марш, изпълнен от фанфарния оркестър към ОУ „Митрополит Авксентий Велешки” и продължи с химна на Република България.
„2 юни е дата в календара на историческата съдба на България. Денят, в който признателно скланяме глава пред подвига и саможертвата на Христо Ботев и героите, известили на света, че има един народ, изстрадал и готов за свобода. Ден, в който коленичим пред тях, изразявайки признателността си към саможертвата им, за да оцелее българската нация, за да я има българската държава.
2 юни не е само повод да препотвърдим, че Ботев е най-високият духовен връх през епохата на националното ни възраждане, не е само гениален поет, не е само символ на национално самочувствие и достойнство, а е удивително, уникално явление. Олицетворение на човек, който умира за свободата не само на своето отечество, но и за целия свят. Ботев е връзката между епохите и поколенията, връзката между хората с различни възгледи, убеждения и ценности”, след тези думи водещата даде думата на кмета на община Самоков – Владимир Георгиев.
Малчуганите от ОДЗ „Зорница” изпълниха танц на знамената и рецитираха стихотворения, а възпитаниците на техническа гимназия „Никола Вапцаров”, облечени в гвардейски униформи, допринесоха за патриотичната обстановка на паметника.
Събитието уважиха кметът на общината, заместник кметовете и представители на Общината.
А малко преди да прозвучи звукът на сирените, прозчуваха думите „Втори юни ни задължава не само да спрем и да склоним глава в едноминутно мълчание, а отново да се пренесем през времето, да отправим в бъдещето онзи родолюбив възглас на Ботевите четници, стъпили на българската земя с думите: „Да живее България!”.
