Самоков 365
Минаха повече от два месеца от смъртта на самоковеца Александър Ковачки, а съпругата му Лилия все още не е допусната да прибере вещите му. Обещанието, че ще успее да вземе багажа на мъжа си и оставеното за нея предсмъртно писмо, в средата на август, не се случва.
Припомняме, че на 19.06.14 година, бившият служител на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” – Ковачки, слага край на живота си. Трагедията се развива на територията на хотел „Шипка” – София, в една от хотелските стаи. Важно в случая е мястото на самоубийството, намиращо се също под шапката на ИА ВК и ВПД към Министерство на отбраната. Александър Ковачки е дългогодишен служител като обслужващ персонал във военния хотел „Олимп” в к.к Боровец. Самият хотел също е подчинен на Агенцията и на Министерството на отбраната. Дни преди самоубийството Сашо е уволнен от работа, заедно с част от своите колеги. Негови колеги и близки смятат, че посегателството над собствения му живот, от една страна, е обмислен акт във връзка с оставането без работа и от друга бунт към системата, в която е работил досега. През последните месеци персоналът се е намирал под напрежение и непрекъснати проверки, като им е обяснявано, че има сигнали за нарушения и те са проверявани по всяко време. Ето защо колегите на Ковачки разчитат самоубийството му като демонстративен акт на вътрешното несъгласие със случващото се. Още повече, че предположенията им имат едно сигурно доказателство – мястото на случката и оставените предсмъртни писма, едно от които се смята, че е адресирано до Агенцията.
Така или иначе, какво е написал Сашо и до кого е адресирано точно, още не е ясно. Само едно е факт – че съпругата му Лилия Ковачка все още не е успяла, поради ред административни спънки или други неясни причини, да прибере багажа на съпруга си и най-важното да прочете какво е написал до нея мъжът й.
Пред „Самоков 365” Лили проговаря два месеца след самоубийството: „Все още не съм успяла да прибера вещите на мъжа си, а що се отнася до писмата ми обясниха, че в момента са на прокурор. Бяха ми казали, че на 15.08 ще мога да си прибера всичко, но ето месец по-късно ме мотаят още. Не зная каква е причината, може да е по-тромава процедурата и да трябва да се чака повече от два месеца. Но не разбирам какво ще изследват още при положение, че всички са наясно, че това е самоубийство.”
По непотвърдена информация броят на предсмъртните писма е 3 или 4. На въпроса какво очаква да прочете в адресираното до нея, Лилия Ковачка отговаря: „Той не беше глупав човек и предполагам, че освен сбогуване има и напътствия за живота ми оттук нататък и за имотите.”
За деня на самоубийството тя си спомня, че Сашо я е излъгал, че отива на работа. Синът им го е видял да излиза със сак от апартамента им. Това усъмнило съпругата и тя решила пак да го потърси. Обяснението, което получила било, че в сака всъщност е работната му униформа и последавали думите: „Прости ми, но повече не мога така”. „Нещо ме зачовърка отвътре и пак му звъннах след 20 минути, каза че имал работа. След това по телефона ми се обади наш приятел от ВМА, да ми сподели, че се чул със Сашо, не звучал добре. Обадил му се от стая в хотел „Шипка” в София. Посъветва ме възможно най-бързо да се свържа с 112 за помощ. Аз се притесних и звъннах, те ме забавиха на телефона 5-6 минути докато разберат какво им казвам. Когато повторно потърсих Сашо, телефонът му беше изключен. По-късно разбрах че се е самоубил”.
Самоубиството става с донесена от него пушка, внесена в хотелската му стая. Как е допуснато да влезе човек с оръжие в хотел насред столицата не е ясно. Случката като цяло е обгърната в мъгла и административна бумащина. Но за съпругата Лили тази трагедия не е самоцел: „Не е оставал без пари и без работа. Беше се отчаял много, че няма да се справи. Мястото на самоубийството не е избрано случайно от него. Това е кауза и той жерва себе си за нея”.
Веднага името на Сашо се свърза с това на небезизвестния бос Христо Ковачки. И двамата са родом от самоковското село Маджаре. „Имат далечна роднинска връзка, може би трети или четвърти братовчеди. За близо 22 години брак никога не сме общували с Христо Ковачки, даже не го познавам този човек лично и не го съм го виждала. Знам, че Сашо не го е виждал от ученическите си години, прекарани в Маджаре”, поясни пред „Самоков 365” съпругата Лилия.
