Личности

Създателят на пътуващото читалище Ивайло Шопски за историята в километри

Анна Манова

Ако днес се запитаме къде е България и как се съхранява българското, вероятно ще получим множество отговори. Но със сигурност пламъкът на патриотизма припламва във всеки един от нас по различен повод и начин. За едни това е преклонението пред величествената природа на страната ни, други откриват опора в богатата ни история, бит и духовност, за трети това е парчето земя, на която са построили свои собствен дом.

Има обаче и такива българи, чието будно патриотично чувство не им дава мира и „тормози” съзнанието им непрекъснато. Благодарение на тях топлината на миналото остава жива, за да осветява още по-силно и значимо бъдещето ни. Точно с това се занимава повече от 15 години Ивайло Шопски, който събира парчета история и знаци от българското. Той е родом от Радомир и още като дете се чувства социално ангажиран и е участвал в множество благотворителни акции и кампании. Докато един ден не решава, че трябва да направи нещо ново, интересно и съществременно полезно.Така той пренася историята на колела и я измерва в километри. За да може повече хора да се докоснат до историческото ни минало по един по-достъпен начин.

Ивайло Шопски е пример за това как мечтите порастват, развиват се и се реализират. Той е създателят на първото българско пътуващо читалище „Бащино огнище”, което обикаля различни точки от страната ни вече повече от година. Няколко пъти читалището на колела е гостувало в Самоковския край по различни поводи – честването на Освобождението на Самоков през 2016 година, Чакърови тържества, „Магията на Рила”. А от около 9 месеца младият патриот се е погрижил в намиращата се в близост до Самоков и Боровец ПБ „Шумнатица” да има постоянна патриотична експозиция и да подпомага провеждането на патриотични лагери там. Всяко кътче в почивната база е използвано максималко – поставени са портрети на различни революционери, хадути, карти на България, българският трикольор.

За това как се съхранява патриотизмът и дали може да бъде посято семенцето му в съзнанието на учениците и младите хора днес, за размера на мечтите и пътя за реализацията им, за българското – един разговор с Ивайло Шопски.

Здравейте, г-н Шопски. Намираме се в Почивна база „Шумнатица”. Прави впечатление нейната промяна по отношение на духа, който се усеща и вижда още с влизането в двора. Посрещат ни винили с образите на нашите патриоти, българското знаме, паметник на загиналите. Но нека започнем подред. Разкажете ми малко повече за тази патриотична идея, която носите в себе си.

Благодаря за поканата. Израстнал съм в Радомир, а от около 15 години живея в София. Смея да кажа, че през целия си живот съм имал отношение по някакъв начин към благотворителността и съм се старал да бъда обществено полезен още от ученическите си години. С мои приятели участвахме в различни благотворителни акции в Пернишкия край, почиствахме язовири, реки, пътеки. Правили сме акции с децата от село Дрен, от където е родом моят баща. Това за мен са приятни занимания, в които се чувстваш значим. Но в един момент осъзнах, че това не е достатъчно. И така с мои съмишленици на 3 март тръгнахме с пътуващо читалище „Бащино огнище”.

Казвате го с такава лекота, сякаш е станало за миг. Как решихте да създадете пътуващо читалище, което е първото подобно по рода си?

Често съм разсъждавал над факта защо читалищата не са заели водещото си място в обществения живот на всяко населено място, каквото са имали по време на Възраждането. И сме установили, че резултатът е добър. Днес всеки държи смарт телефона в ръка, информацията е леснодостъпна. Липсва тази потребност да се отиде в някаква сграда, за съжаление. И реших, че трябва да се измисли начин читалището да отиде при хората и да подпомогне тяхното обогатяване. И това да става независимо къде се намират.

Как се „роди” читалището на колела, което от повече от година измерва историята в километри?

Една година го планирах. Истината е, че в съзнанието ми то вече се беше случило. Знаех какво точно искам и как да го осъществя. Цял живот събирам предмети от българския бит с историческа стойност. По този начин аз имах налична голяма чат от експозицията. Благодарение на няколко добри приятели, които ме подкрепиха, закупих автобус. С него се сдобих в началото на февруари 2016. И на 2 март вече пътувахме за Видин. На 3 март беше първото ни участие там, по покана на патриотичния клуб „Бдинци”. На много хора не им се вярваше, че изобщо е възможно това. Самото читалище представлява един автобус, оборудван с експозиция, която периодично подменяме. Стремим се да разказваме за българската история, бит, култура, традиции и да работим в посока на това да ги съхраняваме. Още от края на месец март и покрай честванията на Априлското въстание имахме десетки инициативи и покани. Тогава осъзнах, че се срещам ежедневно с можещи и знаещи хора. Те са един добър пример за обществото, но за съжаление някак остават в сянка. А техните истории се губят във времето. В резултат на това направихме телевизионното предаване „Пътуващо читалище”, което стартира по „Евроком”. Първото ни предаване отрази Чакъровите празници край Самоков. След това стартира и радио предаване с патриотична насоченост, което водя аз 6 дни в седмицата.

За малко повече от година равносметката показва голяма динамика по отношение на развитието на пътуващото читалище и като цяло на патриотичната идея. Имате ли представа в колко мероприятия сте се включили до този момент?

През изминалата година сме участвали на 64 мероприятия. До момента имаме 80 инициативи. Темпото е малко свалено заради лагера в „Шумнатица”, на който обръщаме повече внимание.

В ПБ „Шумнатица” се организират патриотични лагери пак по Ваша идея. Станцията е придобила съвсем различен облик. Защо точно в тази база и по какъв начин се случват тези открити уроци по родолюбие?

Едно от нашите участия беше свързано с посещение на българските деца от западните покрайнини на ученически лагер на морето. Поинтересувах се дали е възможно да разкажа на децата българската история, такава каквато в сръбските училища няма да я чуят. И срещнахме добър прием. Оттам обиколихме всички ученически лагери към Министерство на образованието. Получихме десетки покани за гостуване в училище. Децата също ни посрещнаха добре. В един момент разбрах, че това не бива да бъде само една инициатива и кампания през лятото. А да се превърне в нещо трайно. Поисках среща с изпълнителния директор на Ученически отдих и спорт г-жа Цветелина Николова, благодарение на която вече 9 месец съм тук на ПБ „Шумнатица”. Моето конкретно предложение към нея беше да ни бъде предоставен някой лагер, който работи целогодишно. И в него да правим нашите уроци по родолюбие.

Още от самото начало визията ни беше да направим един пилон с българското знаме. Сутрин, когато всички станат да се пуска химнът и да се вдига знамето, да се прави и сутрешна гимнастика. През деня да се реализират спортни игри и щафети, а след това да се набляга на различни беседи. Разполагаме със зала за безопастност на движението, има етниграфска и политехническа постоянна сбирка, направили сме тематични коридори, обхващащи периодите на българската история от Първото и Второто българско царство, освободителните борби, Възраждане до Балканска и Първа световна война. Поставили сме портрети на различни хайдути и четници. Изгигнахме и паметник, който е в чест на загиналите за свободата и независимостта на България. Вечерно време в столовата се организират тематични прожекции с историческа насоченост.

Каква е Вашата основна цел?

Опитваме се да научим малките деца колко е хубаво да си българин и как трябва да изпитват гордост от този факт. Това е една голяма отговорност. Об      ясняваме им като им даваме пример с нашите национални герои, които са се борили за свободата, която лесно приемаме като даденост. А ние трябва всеки ден да работим, за да съхраним тяхното дело.

По такъв начин ли трябва да бъде поднесена историята, за да бъде интересна за децата? И как те могат да бъдат откъснати от технологиите поне за кратко?

Смятам че това е един много добър начин. Виждам резултатите. Имаме десетки благодарствени писма, което е и нашата обратна връзка. Когато децата пристигнат в ПБ „Шумнатица” изпадат в шок, защото тук няма обхват на мобилните оператори, няма интернет. Това  много бързо бива превъзмогнато, защото ние не ги оставяме една секунда свободни.

Посяването на зрънцето любов към историята и патриотизмът от къде трябва да започнат –  от родителите или от  учителите?

Всички сме длъжни да вземем участие в този процес още от най-ранна детска възраст. От малки децата могат да бъдат заучавани на патритични песни, а когато станат 5-6-годишни да научат стиховореняи с такава тематика. Най-малкото ще направите добра услуга на децата си. И не бива да си прехвърляме топката едни на други.

Случвало ли Ви се е на някое място, където сте били поканени и сте пътували да научите нещо ново и любопитно, което не сте занели?

Постоянно. Затова направих и телевизионното предаване, защото се срещам с интересни хора, с още по-интересни истории, които трябва по някакъв начин да се съхранят. Интересен беше случаят с един господин, който вижда една хурка на стената и ми казва, че е от определено Радомирско село. И аз го попитах как е познал. Той ми отвърна, че има над 60 от всички региони и те са като носиите. По резбата по тях и по вида им можеш да разбереш от къде е. Той ги е изучавал. Направил си е лична колекция, обиколил е цяла България. И това беше нещо, което страшно много ме впечатли.

Понеже сте гостували в Самоков, Боровец и в момента сте в „Шумнатица” има ли такова любопитно нещо, което сте научил за нашия край?

Много от нещата, които съм научил за Самоков са благодарение на участието ми в Чакъровите празници и запознаването ми с  г-н Христо Ярловски. Прочел съм книгите му и изключително много харесвам достъпния му и разказвателен стил на писане. Намирам го за много добър исторически източник. Мисля че ако историята се поднася на учениците малко по  по-разказвателен начин по-лесно ще достига до тях. А вече тези, които проявят по-силен интерес към нея имат възможността да изчетат цялата литература и всички гледни точки.

И на финала на нашия разговор – имате малко детенце, което взе участие в провелия се наскоро фестивал в Боровец „Магията на Рила”. На какво искате да научите своето дете?

Аз съм го научил, той е на 6 години. Без да го карам има желание да участва в различни инициативи – рецитира стихотвоерениям, облечен в носия. Знае всички патриотични песни на изуст. Аз мисля че съм посял у него каквито трябва.

От началото на годината сме посетили над 10 училища. И всеки път питам децата дали знаят кой е Хаджи Димитър, показвам портрета му и пушката, която е носил. При този въпрос учителите обясняват, че децата, които 2-3 клас са още малки и не са го учили. Аз смятам че тези неща трябва да ги знае всеки българин, още от момента в който проговори.

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close