ИнтервюИсторияРегионални

Създателят на първото в България пътуващо читалище Ивайло Шопски: „България това сме ние и трябва да я пазим”

  • 244
    Shares

„За да не позволим историята ни да се превърне в пепел, всички заедно трябва да поддържаме огъня на родолюбието. Нека да си спомним и никога да не забравяме кои сме. Нито крачка назад, зад нас е България!”Това са едни от първите думи, които ще прочетете надникнете ли в страницата на първото у нас пътуващо читалище „Бащино огнище”. И днес то продължава да поддържа живи духа, спомените и да търси път към всички истински българи. Път в буквален и преносен смисъл. За две години Ивайло Шопски и хората около него, прегърнали общата идея са обиколили доста места в страната, знайни и незнайни и са достигнали до сърцата на малки и големи, българи и патриоти. Ден след ден пътуващото читалище успява да намери своя дом на колела и да дари от топлината на „Бащиното огнище” на всички, които имат нужда да си спомнят за славното минало на нашия народ, да се сгреят с великата история на предците ни, да научат нещо. Част от патриотичната инициатива, подета от Ивайло Шопски и Анастас Величков са и ученическите лагери, провеждани на хижа „Шумнатица”. За съжаление преди няколко месеца, в началото на годината дойде тревожната новина, че те трябва да бъдат закрити. Подобно намерение звучи доста безумно и парадоксално във времето на обезличаване на ценностите, в което живеем. Каква е ситуацията към днешна дата? Ще преустанови ли наистина своята дейност училището по родолюбие, в което децата черпят знания от живота и реални исторически материали. Отговори на тези и други въпроси дава Ивайло Шопски в следващото интервю.

Г-н Шопски, за мнозина името Ви и това на пътуващото читалище „Бащино огнище” са символ на неугасващия патриотичен дух у българина. Спомняте ли си за началото на това училище по родолюбие?

Чудесно си спомням датата 3-ти март 2016г. , когато след около месец почти денонощна работа положена от няколко доброволци,  пътуващото читалище потегли и се превърна в една сбъдната мечта.

 

Търсят Ви от много места и по различни поводи. Обиколили сте цялата страна, но може ли да кажете къде и в какви ситуации се чувствате най-много в свои води?

Осемдесет и осем станаха мероприятията на пътуващото читалище като отделно съм изнесъл десетки беседи и уроци по родолюбие. Най-приятно за мен винаги е било общуването с хората по време на фолклорните събори, които сме посещавали и естествено в училищата.

 

Ако трябва да теглите чертата и направите равносметка на постигнатото с какъв знак ще е то – плюс или минус?

Мисля, че е твърде рано за равносметка, защото чувствам, че имам сили да работя още. Имам потребност да давам на хората вяра в нашата държава и бъдеще.

 

В началото на годината дойде тревожната новина, че ученическият лагер на „Шумнатица” ще бъде закрит. Какъв е коментарът Ви и какво ще предприемете като ответна реакция?

Вече работим усилено, основан беше Инициативен комитет, който събира подписи и търси начин да спаси не само „Шумнатица”, а и всички лагери в страната. Вярвам, че българите няма да останат равнодушни пред възможността децата им да бъдат лишени от тази прекрасна социална придобивка.

 

Много хора Ви подкрепиха. Дава ли това необходимата сила и увереност да продължите борбата, която водите и оприличавате ли я като тази на Дон Кихот с вятърните мелници?

Подкрепата която получавам от обикновените хора ме изпълва със сили и увереност да продължавам. По-скоро бих се оприличил, не на Дон Кихот, а на Астерикс от едноименната анимация, в която той трябваше да се пребори като най-върховно изпитание, след като бе победил лъвове и най-страшни врагове, с бюрокрацията на Римската империя.

 

Ще продължавате ли да разпалвате родолюбивия дух сред подрастващото поколение и под каква форма?

През целия ми съзнателен живот съм се стремял към това и съм успявал да намирам начини, надявам се и за вбъдеще да продължа. Много важно е да правим необходимото, за да не забравяме хората давали живота си за Отечеството и да възпитаваме децата в изконните български ценности като трудолюбие, уважение, патриотизъм.

 

Има ли днес кой да повдигне духа на народа във време на глобализация и обезличаване? Съвременните будители са около нас – обикновените хора, просто трябва да се огледаме.

 

В навечерието на 24-ти май , определян като най-българския празник какви мисли Ви обземат?

Тревогата ми е дали новата ни история ще роди такива достойни събития и личности, които поколенията след нас да почитат и  честват.

 

Чувствате ли се като един съвременен герой, от каквито обществото ни има безспорна нужда?

Герои бяха нашите деди, които освободиха България върнаха националното ни достойнство, измиха срама ни със кръв и върху костите си построиха нашата държава. На нас се пада много по-лесната задача само да съхраним и надградим. Обществото ни безспорно има нужда от герои ние ги имаме, но твърде за малко от тях знаем и това е една от мисиите на пътуващото читалище – да разказваме за тях. Герой в днешно време е всеки, който поеме инициатива и работи в полза на обществото. Трябва да помним, че България това сме ние и трябва да я пазим, защото както е казал Хайтов-„Загубим ли България губим всичко!”

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading...
Close