Сцената на читалище-паметник „Отец Паисий-1859“ за девети път e „Театър без граници“

Зоя Станкова

В последната седмица на месец октомври, когато есента в етюд съблича палтото си и се готви за зимните си одежди, Читалище-паметник „Отец Паисий-1859“ вдига завесата и се превръща в дом на любителски театрални колективи от цялата страна за девети пореден път.

Октомврийското време, което рисува картини не с цветни листа, а с цветни прожектори от емоции, размисли и чувства! Времето, в което сцената живее своя живот и сменя маските си до неузнаваемост! Времето, в което пиесите имат души, а артистите са сърца облечени с дрехи! Театърът няма граница, както въображението, времето, мисълта и безкраят нямат граници…

В годините са вземали участие театрални колективи от  Ботевград, Гълъбово, Левски, Горна Оряховица, Пирдоп, Дебелец, Варна, Поморие, Асеновград, Първомай, София, Кортен, Козлодуй, Ябланица, Раднево, Златица, Своге, Нова Загора, Велинград, Лом, Свищов, Каварна, Асеновград и други.

Част от уважаемото жури са били  Антон Радичев – актьор; Любен Чаталов – актьор; Славчо Пеев – актьор; Богдана Костуркова – драматург, театрален критик; Юрий Ангелов – актьор; Добрина Гецова – актриса в Сатиричния театър, Юлиян Балахуров – актьор; Венета Дойчева, преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”; Ивелина Славова – актриса в Младежки театър „Николай Бинев”, София; Георги Георгиев – режисьор; Ивайло Аспарухов – актьор; Петър Савчов – актьор и други.

Редно е да споменем и хората, които са отдали не малка част от живота си на театралното минало в града, хората с големи заслуги за театъра в Самоков днес, като Любомир Малинов, Христо Ненов, Васил Михайлов. Някои от тях вече не са сред нас, но сцената винаги ще ги помни!

Идеята  на театралния фестивал от неговото създаване до днес е да бъде запозната публиката с разнообразието от театрални форми и жанрове, да се съберат различни любителски театри и да се покаже, че самодейците често пъти са професионалисти без специални дипломи.

Фестивалът е с конкурсен характер, като в него могат да вземат участие театрални трупи, читалищни театри с театрални спектакли без жанрово ограничение, с максимално времетраене на спектаклите 90 минути. Професионални актьори не се допускат до участие.

Национален фестивал „Театър без граници” се превърна в една вдъхновена традиция за града, а дълбоките театрални корени в Самоков са още от първото театрално представление – „Ловчанският владика“ от Теодосии Икономов. Според останалите в историята сведения, театър в града е имало още между 1863-1870 година и така до днес. Самата идея за читалището първоначално е била за изграждане на театрален салон, на по-късен етап се решава да бъде читалище, а в последствие дом-паметник.