Мария Галчева
Онлайн анкетите на „Самоков 365“ в последните няколко седмици, откакто активно участват в живота на медията, имат за цел да изследват нагласите на нашата общност. Това всъщност е целта на всяка една анкета. Един въпрос постави недвусмислено акцент върху реакциите на все по-активните самоковци. Във „Вот на живо“ ви попитахме „Трябва ли според вас всички важни въпроси за града да се решават с местен референдум?“. Въпросът наистина е чувствителен с оглед на единствения опит за провеждане на референдум, който завърши катастрофално след като влезе за обсъждане и гласуване в Общински съвет Самоков.
Инициативният комитет срещу изграждането на регионалното депо тогава организира кампания за събиране на подписи, а въпросът беше „Трябва ли да бъде променено местонахождението на площадката за изграждане на Регионално депо за отпадъци?“.
Референдумите изглежда имат свойството да смущават комфорта на управляващите, без значение дали става дума за национално или за регионално ниво. На последните избори отново имахме референдум. Рекорден брой българи подкрепиха трите въпроса в него, но 43-то Народно събрание не счете за необходимо да се съобрази с волята им и това остана да виси в бъдещето със страшно напрежение.
Какво му остава да си помисли човек? Много просто – че на върхушката изобщо не и пука какво иска и мисли народът. Референдуми в България все още се възприемат като някаква екзотика, която някак си тормози. Изключителността, която хората с длъжности си мислят, че притежават, не позволява да се чуе мнението на другите хора, които са ги поставили по кожените кресла на изпълнителната и законодателната власт. Сами се запитайте това колко е правилно.
Та, така и в Самоков. Резултатите от анкетата показаха категорично, че “ДА“ трябва важните въпроси за града да се решават с референдуми. Вероятно това е свързано с няколко причини – първо – биха се степенували приоритетите, второ – би се нарушила традицията в обществените поръчки и трето – биха престанали опитите да се налат решения, спуснати от някого, заради някого.
Няма в никакъв случай да бъдем прецедент в провеждането на подобни местни референдуми, разбира се. Местни референдуми са се провеждали в Каспичан, Радомир, Черноморец Стрелча и т.н.
Само че въпросът поражда стрес – как ли пък биха се оспорили решения, които едва ли не са с божествена богословия и кои сме ние, обикновените хора, че да си позволяваме подобно светотатство. Категоричността, с която са отговорили хората, говорили само за едно, че в тях тлее едно недоверие по отношение на начина, по който се взимат съществените за Самоков решения, както и тяхната важност. Защото от много отдавна „Самоков 365“ алармира, че истинските проблеми, пред които се изправяме всекидневно, старателно се неглижират и замитат по килима.
Пък и самият референдум като акт предполага отговорността за решението да легне върху плещите на хората, чието мнение е надделяло. Не разбираме това по какъв начин може да обремени някого или да вмени в него чувство за вина.
Надяваме се, че чрез повечко „ръчкане“ пряката демокрация ще види почва и у нас. Вероятно зорът ще е набивал, но все пак може пък да доживеем момента, в който някой ще вземе да ни попита какво мислим по даден въпрос, съществен за града. Има толкова въпроси, които ги „сърби“ да бъдат зададени и техните отговори коренно биха променили живота ни, поне на регионално ниво.
Но докато дойде това време, ще сме заложници на поговорката – „Трай душо, черней кожо“, която всъщност е девиз на нашия живот.
