През погледа на специалиста
Страхът от болката
Моето послание:Нека просто приемем болката като болка. Dа постоим в нея, da осъзнаем страха и нея.Tака ще пуснем нещо старо,ненужно и ограничаващо ни и ще преминем на следващия етап от нашето пътуванекъм себеоткритието.
Страхът е емоция,чувство.По своята същност страхът има защитна функция. Той е инстинктивната реакция на потенциална опасност за човека. Страховете обикновено се формират на базата на предишен опит. Страхът като процес е един, а пък ние, хората, сме си създали навика да я разделяме и създаваме много страхове. Просто защото не познаваме тази емоция, не я осъзнаваме и не я интегрираме.
Без значение от какво се страхуваме, страхът като биологичен процес протича така: при съществуваща опасност се активират определени зони от мозъка ни – амигдала и хипоталамус, които контролират физическия отговор на страха. Произвеждат се химическите вещества адреналин и стрес хормонът кортизол, изливат се в кръвоносната система и предизвикват няколко физически и психични реакции.
Не само че разделяме страховете си, а си създаваме несъществуващи обекти и ситуации на заплаха, които са плод на нашите фантазии.
Достатъчно за страха като биохимичен процес. Сега нека обърнем внимание на болката. Тя също като страха е процес, който има своя биохимичен отговор и физиологични и психични реакции. Болката също има защитна функция. Идва, за да ни покаже някаква увреда или заболяване. Тя е най-ранният симптом.
Болката е неприятно сетивно и емоционално преживяване, свързано с актуално или потенциално увреждане на тъканите. Тя има няколко разновидностти: централна, хронична, соматична, невропатична. Каквато и да е, тя е просто механизъм за обратна връзка за това какво се случва с нашето тяло и с нашата психика.
Болката и страхът като биохимични процеси имат определено времетране. При всеки човек е различно. Според неговата индивидуална физиология и психика, като тук се абстрахирам от някакви крайни или трайни увреждания. Разглеждам ги само като процес. Те все пак протичат бързо за няколко секунди или минути. Тялото ни не стои вечно в това състояние, процесите се редуват.
В природата какво се случва? Тя не стои в едно състояние, има цикли, развива се и се променя. Така е и с нашето тяло. Такава е биохимията на нашите тела, така сме устроени.
И страхът, и болката са просто процеси, които се зараждат, протичат, преминават и чрез тях се освобождава зародената енергия. Ако тази зародена енергия, от който и да е процес, не се освобиди, тя се блокира и задържа и може да доведе до нов симптом и съответно и болест. Нека направим една малка уговорка – като казвам нашето тяло, влагам идеята за нашето цяло: физично и психично.
Можем да заключим, че и двата процеса имат защитна функция. Болката е неприятно сетивно и емоционално преживяване за нас, когато тялото ни чрез рецепторите отчете болка, автоматично се задействат механизмите на страха и стреса като защитна функция.
Кое от кое произтича – болка-страх или страх-болка? Нали страхът ни се сформира на базата на предишен опит? Страхът от болката, предствата за нея, фантазията, незнанието за това каква ще е продължителността и интезитета й, на повечето от нас е толкова силен, че ни кара да бягаме и да се борим с нея. Води ни дотам, че да я отричамеи не я приемаме. Това влияе на нашето поведение, на нашите избори, на решенията. Превръща се в наш партньор задълго, а може и през целия ни живот.
Страхът и болката – крием се под тях и зад тях, заобикаляме ги,прескачаме ги и много често ни служат като оправдание и отговор за нашето бездействие или пък определено действие. Бягството от болката ни води до страдание. Опитваме се да удължим удоволствието без да осъзнаваме, че по този начин и него превръщаме в страдание. Състоянието на удоволствие като процес също има своето време за, което протича, така че аналогично на болката и страхът няма как да трае вечно. Борбата с болката също води до страдание и само задълбочава, отлага и удължава процеса. Ние се фиксираме в нея.
Можем да си спестим капана на страданието като просто приемем болката като болка. Позволим си да постоим в нея като наблюдатели, осъзнаем страха и нея, и ги интегрираме и продължим в следващия етап от развитието ни.
След като традиционната психология и вербални терапии от началото на миналия век не ми дадоха отговор на по-горе зададените въпроси и усещането ми, че има и още нещо зад техните модели на човешката психика, се обърнах към една психология на новото време – трансперсоналната психология и холотропни, измемени състояния на съзнанието, холотропно дишане ,осъзнаването силата на дъха използването му за самопознание и себеизследване, които дават един нов поглед към себеоткритието.Тези модели добавят в картографията на човешката психика две нови измерения,които липсват в картографията на традиционалистите и дават много отговори за нашето поведение и страхът от болката.
Първата от тези области се нарича перинатална. Тя е несъзнавана и е наречена така поради връзката и с травмата, болката от биологичното раждане. Тази област съдържа несъзнавани спомени от изживяването на плода емоционални и физически усещания в различните етапи от раждането. Тези спомени обособяват четири групи преживявания, които се наричат базисни перинатални матрици (БМП 1-4).БМП- 1 съдържа спомени от напредналото развитие на плода, точно преди самото раждане. Това е пребивавенето ни в утробата на майката, където изпитваме състояние на комфорт, сигурност, удоволствие.
БМП-2 се отнася до изживяванията от началото на родилния процес, когато матката контрахира, но шийката все още не е отворена и плода е под силен натиск от всички страни. Изпитва силен шок, защото конфортът вече е нарушен, но той неразбира защо се случва. Появяват се безизходицата, болката от натиска, тревожност, страх,.
БМП-3-това е моментът, когато шийката на матката се разшири и отразява борбата да се родиш. Преминаването през родовия канал, пътят към изхода. Тук се появяват изживвяавния като болка, страх, конфликтност, двойнственост.
БМП-4 съдържа спомените за появата но този свят,за самото раждане. Съдържанието на тези матрици не се изчерпва само с опита на детето, а и с опита на поколения назад и колективното несъзнавано. Втората трансбиографична област може да бъде наречена трансперсанална, тъй като съдържа матрици от изживявания, в които съзнанието излиза
извън тялото и ограниченията на линейното време и тризмерното простронство, което води до индетификация с други хора и групи от хора. Паметта, която носим за болката и от тези две измерения на психиката ни и страхът от нея в голяма степен определят нашето поведение и ни ступират, сковават. Тези процеси могат да се осъзнаят, преживеят отново като наблюдател и интегрират.
Как може да се случи, това и повече за перинаталните матрици, трансперсоналната област ще споделя в някоя от следващите теми.