Жанета Димитрова
В музиката и народното изкуство, в песента и танца са запазени българските традиции. Няма думи, които да опишат величието на българските народни песни. Малко е да се каже, че са най-значителният художествен дял в българския фолклор. Първите сведения за народни песни и певци датират от 9-10 век. Изпети в тъжни и радостни дни, народните песни са корените на българския народ. Българските народни изпълнители са прославили страната ни в цяла Европа и по целия свят.
В нашия край има изключително талантливи хора, творящи на местно ниво. Страхил Галев от Мъжка певческа група „Орлови скали” е един от тях. Споделя, че певческата група е създадена през 2008 година на Гергьовден, при председател на читалището Теменужка Маринкова и секретар Олга Китина. „Първото ни участие беше в град София на Международния фоклорен фестивал за автентичен фоклор „Софийска пролет”. Там изпяхме три песни, от тогава насам с групата имаме участия в различни градове, по различни празници и фестивали, почти отвсякъде имаме грамоти и награди.”
Заедно с групата вземат участие в първото издание на Балканския фестивал за вкусове и ритми “Табиет“ в град София, където също не остават незабелязани. Радват и публиката в град Перник, миналата година на Еньов ден, заедно с Женската певческа група от Бели Искър. Сред участията им за 2017 година е това на Международния фолклорен фестивал „Златен прах” в град Челопеч, който популяризира българското и световно фолклорно изкуство. До момента в Челопеч са гостували международни колективи от Индия, Мексико, Грузия, Словакия, Турция, Румъния, Испания, Русия и Аржентина. Май месец тази година печелят златен медал на Международния фоклорен фестивал „Нишавски хоровод” в град Драгоман, който има за цел да сближи хората по поречието на река Нишава в България и Сърбия. В нашия край, почти не е минал празник без тях, вземат участие в „Боб феста” в село Радуил, на „Празника на рилския зелник”, в отбелязването на 25-годишнината на Национален парк „Рила” на Мальовица. Скоро обраха оваците на публиката на Празника на българщината в Боровец, а клип с изпълнение на самия Страхил Галев скоростно обиколи интернет. Една от последните му изяви беше на възродения Празник на картофа, който се проведе на площад „Захари Зограф” в Самоков на 22 октомври, където внушителният глас на Галев накара присъстващите да притихнат от уважение.
В околността го наричат „Гласът на Бели Искър”, а в родното му село – Бели Искър е познат като чичо Страхил. Всички разпознават гласа му и се възхищават на таланта, който има. С песните си радва не само публиката, а и семейството си, в личен план е щастлив дядо, чийто таланта не бива да остане ненаследен. За себе си разказва: „Пея песни още от училище. Служих като войник в град Банско, там също пеех. За мен песента е радост, сила, свобода, никога да не се забравя нейното величие!”
На въпроса „Коя народна песен ви е на сърце?” категорично отговаря: „Песен лоша няма! България, българските обичаи и традиции съществуват благодарение на народната песен!”
„Който пее, зло не мисли” е казал българинът, а талантливите хора го доказват със заслугите си. Фолклорът си остава мъдростта на народа, той трябва да бъде съхранен и почитан, предаван и обичан от поколенията. В българската народна музика има мъдрост и смисъл толкова, колкото в нито един друг музикален жанр няма. Народните творци са нейните носители, талантът им – живата ѝ сила!
