Анелия Балабанова
Стоян Саладинов е от хората, които си заслужава да срещнете и да се запознаете лично. Още от пръв поглед той ще ви зарази с харизмата си, желанието да помага и любовта към спорта. Роден е в село Долни Окол и израсъл в много бедно семейство. „Животът ме научи, че човек не е това, което взема със себе си, а което дава на другите. Затова ще помагам както мога и с каквото мога” – категоричен е той. Спортът е неговата отправна точка и го съпътства през целия му живот. Свързва името си и е сред откривателите на спортни величия в джудото, самбото и борбата като Благой Иванов – Багата, Биляна Дудова и др. Самият той започва да тренира като дете в „Левски Спартак” и продължава с борба свободен стил с треньор Христо Бахаров.
Спомен за началото
Началото е от един урок по история. „Учехме за спартанците и понеже съм нисък се припознах в тях. Започнах сам да търся начини да се калявам и тренирам”- връща се към миналото Стоян Саладинов. Постепенно започва сам да си измисля упражнения и осъществява с подръчни средства – лост в двора, който сам измайсторява. Напътства го учителят по физическо от училището в с. Долни Окол – Тодор Христов. Той му дава указания как да тренира и под негово ръководство упражненията се усложняват. „Като станах осми клас и отидох в София, вече имах една доста добра физическа подготовка” – заявява с гордост нашият събеседник, убеден, че в живота няма нищо случайно. Като подкрепа на това свое твърдение той споменава името на известния самоковски картофопроизводител Славчо Червенков, с когото са роднини. Заедно с него учат в Техникума по електроника /приборостроене/ в София.
„Учителят по физкултура и Славчо ме заведоха в спортната зала и продължих с тренировките. На втората година станах републикански шампион. След тренировките по борба, започнаха заниманията са самбистите и джудистите. На мен ми хареса много ритуала по поздравяването и останах да гледам. Цял живот ще помня обясненията на треньора Людмил Атанасов. По време на първата тренировка, която останах да гледам той каза, че в света има само три техники – напред, назад и встрани. В този момент влезе един от ветераните на самбото и спря тренировката. Всички паднаха на колене и с един жест той представи многократен шампион, който влезе в залата. Присъстващите му се поклониха и тренировката едва тогава започна. Цялото това изпълнение ме грабна изключително много. Настръхнах и си представих че навсякъде, по целия свят е така. Казах си: „Искам да стана един от тях” – продължава разказа си нашият събеседник. Речено-сторено.
В 10-ти клас вече е шампион на юношите, младежите и мъжете едновременно. След това влиза в националния отбор, където 16 години е национален състезател по самбо и джудо. Спортната му кариера е белязана от седемкратни шампионски титли по самбо, многократни по джудо и първи места по карате.
Пътя от залата до специализирания отряд за борба с тероризма
Среща с Красимир Петров – национален състезател по гребане очертава и продължава пътя му след спорта. „ С него се познавахме от лагерите и той ми разказа за специалния отряд за борба с тероризма, т.нар. барети. Каза, че той е командир на това поделение. Аз му споделих, че вече искам да се отказвам от активна състезателна дейност, защото бях завършил НСА, имах семейство и съответно ангажименти към него. Между 8 и 9 месеца бях на лагери, състезания и вече ми тежеше това нещо. Думите му бяха: „Няма по-добър завършек на един шампион от това да стане командос” – припомня си Стоян Саладинов. „Със сърцето си усетих, че това е моето бъдеще. Подадох рапорт и издържах приемните изпити. Изпращаха ме на семинари в цяла Европа и Русия. Бил съм на обучение със специалните части на Русия, Германия, Франция. Борбата с тероризма е навсякъде. В тази връзка ние имаме международни споразумения и право при извършено посегателство над българи във всяка точка на земното кълбо да действаме заедно. Тренирахме заедно, за да си уеднаквим тактиката, да са познаваме и знаем кой какво прави” – коментира той.
Близо 20 години е треньор на специализирания отряд за борба с тероризма. Отговаря за специалната и физическа подготовка на командосите и е щастлив, че прави това, което обича. Убеден е, че това е неговата мисия – да помага на учениците да оцеляват и те да помагат на другите хора. Най-голямата му гордост е залавянето на опасни престъпници и спасяването на деца, защото отвличането им също е терористичен акт и тогава се намесват СОБТ. Целият му живот е подчинен на тази мисия, Стоян вярва в това. Почти 20 години от живота му минават в специализирания отряд като главен инструктор на баретите, но нито за миг не се откъсва от залата.
В помощ на младите и как се създават шампиони
Годините минават докато в определен момент началникът на президента на федерацията по самбо изкарва на бял свят идеята за нова дисциплина в спорта – бойно самбо.То е в основата на ММА-свободния двубой. Подготовката на командосите е доста близо до този вид спорт и съвсем резонно се появява и сформиран национален отбор. „Имахме състезания в Русия и Япония, а едни от първите световни шампиони бяха Росен Димитров – Близнака и Благой Иванов – Багата. В последствие списъка с имена набъбва с над 30 европейски и световни шампиони. Марко Косев е петкратен световен шампион. „…Има праг на умора, в който казваш: „Не мога”…Но научно е доказано, че в този момент си използвал само 30 процента от възможностите си. Тогава се появява той-треньорът и казва: „Продължаваме!” Ако състезателят ми вярва, ако преодолее страха, той ще стане шампион, защото има воля да пребори болката и изтощението. А това се пренася и във воля за победа. Няма кой да го спре. Предаде ли се – никога няма да е първи. Останалото са техники…Няма как към плеядата от звезди в бойните спортове да не добавим и това на Биляна Дудова. „Когато за първи път стана европейска шампионка тя благодари на мен и Васил Сайменов, защото само ние реално повярвахме в нея. Когато за втори път стана шампионка дойде в моя кабинет с медала, снимка и послание” – споделя нашият събеседник.
Има я и днес вярата в човека и доброто
Неусетно между спорта и нещата от живота се появява и родното село. По примера на своя роднина Симеон Пешов и Белчин се опитва да превърне Долни Окол в едно по-добро място за живеене с помощта и на настоящия кметски наместник Николай Стойнов „Надявам се моите послания да стигнат до всеки българин – трябва да ни е ясно, че България това сме ние, това са нашето родно място, роднините, приятелите. И да вярваме, че всичко зависи от нас” – заявява Стоян Саладинов с категоричното мнение, че всичко идва отвътре. „Нямам възможностите на своя вуйчо, но се опитвам каквото мога да помагам като част от Инициативния комитет за възраждане на Долни Окол. Чувствам, че това нещо няма отказване и ще го правя докато съм жив” – споделя разпалено и въодушевено той. Като пример дава изграденият наскоро параклис „Св. Богородица” край селото. При откриването му се събира цялото село. По думите му нарочно си правят всичко сами, а хората се заразяват от благородната цел, че искаш нещо да направиш. Някъде сред верую „Направи добро и го забрави, то ще се върне при тебе с плод” на мислителя Петър Дънов се появява и патриотизма. „Нося го от малък в душата си и където и да ходя по света се чувствам най-добре именно в родното си село” – отсича с Саладинов и продължава разказа си: „В продължение на 16 години съм бил национален състезател и съм ходил на много лагери в чужбина по целия свят. Винаги съм чувствал патриотизма в себе си. Засякъл съм, че след 7-8 ден започва да ми липсва България, роднините и приятелите. Така се случи, че по време на социализма аз отидох и живях в Америка. Малката ми дъщеря е родена там и тогава за първи път още по-силно усетих тази огромна носталгия. Сърцето и душата ми казваха, че това не е моята родина и трябва да се върна. И аз се върнах в България точно когато ставаше промяната” – заявява някогашният треньор, който продължава да вярва в Бога и в това, че е дошъл на този свят да помага на хората. Но зад всичко това стои огромен ежедневен труд, казва той. За него постоянството и трудолюбието са най-важните качества, които човек може и трябва да притежава. Въпреки житейските предизвикателства Стоян Саладинов винаги ще намери с какво да ви изненада. Прави го заявявайки, че е умирал много пъти и не го е страх от смъртта. Това са доста силни думи за всеки обикновен човек, които дават повод за размисъл. Колко важно е да живееш за мига и да оценяваш важните моменти. Всички трябва да го правим!
