Анна Манова
Желанието на повечето хора е да съумеят да доживеят достойни старини. Но малцина са тези, които с усмивка, бистър ум и бодър дух дочакват своето столетие. На 14 юли 100-годишен юбилей отбеляза Росица Дамянова.
Намираме баба Роси в дома й на ул. „Захари Зограф“ в Самоков. Посреща ни с усмивка, доволна от това, че доста хора са се сетили за нея и са я зарадвали с подаръци, торта, букети. Поздравленията на празника й продължават и през следващия ден. Присядаме близо до нея, защото вече недочува така добре, но ни посреща с блага дума и бърза да ни нагости за хубавия повод.
Интересно е как животът някак смалява човек през годините и той става по-нежен и сякаш чуплив. И толкова мъдрост има събрана в тези хора, които са преминали през множество неща в живота си. Баба Роси си спомня отминалите години, в които хората са водили по-спокоен живот. В това се корени и нейният секрет за достигането на столетието – „Спокоен живот и работа. Трудът дава импулс за живот“, казва тя. И го споменава няколко пъти в разговора. Това е нещото, в което истински вярва. Обича да си похапва плодове и избягва месото. Не на последно място е фактът, че в рода им има дълголетници, които доживяват над 90-годишна възраст. Тя има един брат и две сестри.
Росица Дамянова е работила като шивачка. Първо 14 години вкъщи, после в ТПК „Михаил Дашин“. След като завършва Стопанското училище баща й купува на старо шивашка машина „Сингер“. Интересното е, че баба Росица и до днес шие на нея. Тя е като запазена реликва. В началото съпругът й не иска тя да работи, но след това започват да градят своя дом и се налага и двамата да допринасят. И така година след година, по думите й само на заплати, успяват да съградят свое гнездо. В него отглежда две дъщери – Надежда и Николина. Радва се на трима внуци и на шест правнуци. Те са най-голямата й радост. Наскоро семейството се е увеличило с още един член. Близките й я определят като добра, услужлива и кротка жена. И когато могат, обичат да са покрай нея.
Баба Росица споделя, че е видяла много хубави моменти в живота си. Днес определя динамиката на делника като нервна, а като лош сигнал, това че няма работа за младите хора.
„До 90 години всичко е хубаво, но след 90-те започва старостта. Искам много неща да работя, но усещам, че не мога“, казва столетничката.
Истината е, че тя сама се обслужва, обича да присяда в двора, а също така да приготвя сладки неща. Най-голямата радост за нея е да види най-малкия си правнук. Съветът, който дава на своите внуци и правнуци е да водят спокоен живот, да се вслушват един в друг, да си помагат и да се обичат. Това е тайната за достигане на дълбоки старини, … и да имаш столетници в рода си.
