Зоя Станкова
Стефан Милков е от младите хора, завладяни от ранна детска възраст от магията наречена театър. Участва в множество театрални постановки, а всяка година от създаването на Националния фестивал на любителските театри „Театър без граници“, „отмъква“ от Самоков наградата за главна мъжка роля. Тази година в края на месец октомври очакваме отново и техния театрален състав да вземе участие във фестивала.
Млад. Позитивен. Креативен. Забавен. Това са само част от думите, с които може да се загатне за личността на този млад творец, с който ще си поговорим в следващите редове.
И ще си позволя да цитирам Стоянка Мутафова: “Който не носи театър в себе си е умрял.”, затова нека си поговорим за театъра!
Свали маската! Стефан Милков е?
Гледам да съм преди всичко човек! Да не се натрапвам на никого с мнение, гледна точка, дето се вика, да не напрягам хората. Старая се и да се усмихвам повечко!
Усмихнатата и тъжната маска са емблематични за театрите, коя от двете повече ти подхожда и по-често те спохожда?
Определено е усмихнатата. Не е тайна, че любителските театри правят основно комедийни постановки, та и при нас в Костинброд е така. Наскоро се оказа, че ми е малко трудничко да поставя драматичната маска, но пък имам желанието да променя това нещо.
Откога се занимаваш с театрална дейност?
Още в първи клас, в моето село Габровница, Монтанска област, играх Кирчо, първолак, който не обича да чете и пише. Но да се занимавам с театър, основна вина има рапъра F.O., с който учехме във Костинброд. Извлече ме от един час и ме заведе в дирекцията и каза: „Това е момчето.” Там беше Милослав Милославов, режисьор на нашия театър, с който работим и до днес! Първата ми по-сериозна постановка, беше “Момчета с претенции”, през 2006г., с която взехме награда от фестивала в гр. Свищов.
Театърът ли е голямата ти любов или предпочиташ любовта на жените?
Ако може да ми се струпат накуп и театралната любов, и тази на жените, за това мечтая! Театърът е единственото нещо, на което можеш да дадеш любовта си и тя да ти се върне в пъти повече!
Имаш ли любим образ от тези, в които си се въплъщавал?
Любим образ ми остана този на Палача, от пиесата „Другата смърт на Жанна Д’арк”. Човек на когото Господ му отнема мъжкото достойнство. Комедиен на пръв поглед, но пък те кара да се замислиш доста. Хора са ми казвали „Много се смяхме на теб в пиесата, ама си е така, на човек постоянно му отнемат достойнството и ние си го приемаме за нормално!”
Имам и забавна история с този образ. Случи се в Самоков, естествено! Играхме пиесата на първия фестивал и на следващият ден ме спира чистачката на читалището и ми казва: “Момче, утре, другиден че метем у салона и ако си ти го намерим, че си ти го пратим по пощата!”
А любима реплика от някоя играна постановка?
Любима реплика, която използвам дори е от “Чудомирщини”, от разказа на Чудомир “Аламинут”… “Станалото станало, то срам със сапун се не опира”.
Коя е пиесата, която най-ярко се е отразила в теб?
Това е пиеса, която гледах във Народния театър, ” Полет над кукувиче гнезо”. За това как не трябва да се примиряваш с обстоятелствата, за неравната битка на човека срещу системата, да не се страхуваш да показваш нередностите, да бъдеш себе си въпреки всичко и всички.
Всички знаем, че на сцената няма скрито, но ще споделиш ли с нашите читатели случка от зад кулисите, която няма да забравиш?
Определено зад кулисите не е място лишено от динамика. И там кипи действие паралелно с това на сцената. Постоянно някой си търси нещо, загрява се, разхожда се нервно, току прелети някой, който трябва да влезе всеки момент. Като цяло се старая да бъда подреден и да знам къде се намират нещата от реквизита, които трябва да използвам. В театрално- танцовата забава “У наше село”, зад кулисите съм само с танцьори на народни танци и незнайно поради каква причина, на последното представление, на мястото, където седи шишенцето ми с вода, имаше шишенце, същото, но пълно с ракия! И така, секунди преди да вляза на сцената, успях да се нажабуря с не знам си колко градусов препек! Но пък за щастие, излязох да играя образа
на пияния и това ми помогна да вляза по- точно в характера на образа!
Много хора, които не са се докоснали до магията на театъра го мислят за нещо повърхностно, за детска игра, какво е твоето виждане?
Да, казвали са ми хора, че е лесна работа! Показваш се, говориш си нещо и после хората ти ръкопляскат. Но далеч не е така. Имаш доста четене, учене на текст, да го усвоиш, след това да го пресъздадеш по удачен начин, достъпен и разбираем за публиката, да изградиш даден образ! Много хора са се опитвали и са започвали в нашия театър, но макар и на любителски начала, им е било доста трудно и тежко от репетициите и са се отказвали. За да си актьор, определено трябва силна воля, характер и да знаеш, че нищо не става от днес за утре.
Недялко Йорданов има една песен „Сцената е моят дом”, за теб какво е сцената?
Прекрасна песен! Сцената е и моят душевен дом и настина на нея се чувствам себе си. Който не се е качвал, не знае какво е! Въздухът е по- различен! Тя е бягство от реалността, потапяне в друго измерение, страната на чудесата, вълнение при всяка среща… още да изброявам ли? За мен сцената е, като зарядното устройство за телефона!
Немалко апокалиптични събития се случват на театралния фронт в последно време и понеже опорната точка на интервюто ни е театърът, според теб какво е бъдещето на сценичното изкуство в България?
Сложен въпрос! Дори и да си зрител е неприятно, когато четеш и слушаш за директорски смени в големите театри, за караници по оста директор – актьор, за сваляне на постановки от афиша, заради междуличностни неразбирателства. Лошо е, когато няма средства за ремонт и обновление на сцените и репетиционните, когато трупите нямат удачни условия за работа, когато поради финансови спънки няма как да се вземат нови и млади актьори в театрите! Но когато театърът и изкуството, като цяло, е 0,00 в период % от държавния бюджет, ще е така. Когато човек иска да отиде на театър, но няма пари, когато семейният бюджет е малък, много ясно, че първото нещо от което ще се лиши е постановка, концерт, книга, от храната за душата. Неприятно е, че учениците не ходят на театър! Бил съм свидетел на случка, при която трима абитуренти отиват за пръв път на театър, гледат си билетите и не могат да преценят дали техните места са четни или нечетни! Също така и нововъведението, че всеки билет трябва да има актуална касова бележка… Ок, но това е спънка за гастролите на театрите и естествено, че ще пострадат малките населени места, в които няма нищо и дори гостуването на постановка веднъж месечно ще спре. Радващото е, че има хора, решени да творят въпреки ситуацията. Появяват се открити сцени, независими театри, постановки направени с желанието и финансите на хората, които са в тях. Търсят се начини да се разчупи системата. Може би някои неща не са ми ясни, но определено трябва да се пипа внимателно и в улеснение на творците, а не в техен ущърб. Достатъчно е, че се наливат пари, спонсорират се и се рекламират разни формати и най-различни каузи, лишени от съдържание! Нека ги има и тях, но нека го има и театъра, силен пък нека хората сами решат кое е по- стойностно!
Три години подред на театралния фестивал „Театър без граници” „отвличаш” наградата за главна мъжка роля, какви чувства събужда това в теб?
С колегите от театъра се шегуваме, че в Самоков наградата за мъжка роля трябва да се преименува и от “награда на името на Иван Близнев”, трябва да стане награда на името на Стефан Тризнев. Шега, разбира се! Винаги вашият град и фестивал е пораждал в мен усмивки и приятни чувства. За трите години успях да събера доста приятни емоции, запознанства, приятелства. Поздравления за организаторите на фестивала през годините и за адекватния подбор на хора, които журират фестивала. Дори пих вода от Голямата чешма и ми казаха, че който пие от там, завинаги става част от Самоков. Май вече съм!
Тази година на предстоящото четвърто издание на фестивала да те очакваме ли и с какво смятате да изненадате самоковската публика този път?
Нашата трупа ще представи пиесата “Откупът”. За съжаление няма да взема участие на фестивала тази година, но това не означава, че не трябва да гледате костинбродския театър! Със сигурност ще се забавлявате!
Иска ми се да отправиш своето послание към младите хора?
Към младите… Да станат от компютрите, да оставят настрана смартфоните и да се порадват на заобикалящия ги истински свят! И да следват мечтите си смело!
И нека да завършим с нещо много тривиално – „Да бъдеш или да не бъдеш”, докато както се знае „стискаш череп”, каква е твоята мисъл и по-различна ли е от тази на Шекспир?
Да бъдеш истински човек и да не бъдеш гад, на която функционират само храносмилателната и отделителната система!
