ОбществоРегионалниСамоков

Станислав Борисов: Научих много неща за себе си и живота от участието ми във формата

Анна Манова

Самоковецът Станислав Борисов беше един от най-запомнящите се и един от най-обичаните фермери в страната. 32-годишният мъж успя да докаже, че не се плаши от работата в стопанството и това може би бе причината да прекара около половината от престоя си във формата в ролята на ратай. Капитан Борисов се доказа като патриот, който ревностно защитава армията и Родината. А през цялата игра амбицията му бе да остане човек.

Той отпадна на метри финала, но напусна „Фермата“, спечелвайки уважението на своите съотборници и с обещанието, че с голяма част от тях ще останат приятели и извън играта.

Здравей, Станислав. Срещаме се дни след финала на „Фермата“. Ти не успя да стигнеш до същинския му край, но излезе като победител в очите на публиката. Но нека започнем от това какво те провокира да се запишеш за участие в подобен тип формат?

Благодаря за поканата. Смело мога да кажа, че наистина се радвам, че спечелих любовта и подкрепата на толкова много хора. Това за мен е истинската победа. Където и да отида хората много ми се радват, спират ме, поздравяват ме и казват, че са се надявали да стигна до финала, подкрепяли са ме. С мен се свързаха толкова много хора, български общности от Лондон, Чикаго, Гърция, Германия, Австралия. Получих голяма подкрепа от Стара Загора, където живея вече 11 години. Записах се за участие в играта, защото обичам да изпитвам себе си и всяко едно такова предизвикателство за мен означава нов етап и нови емоции.

Има ли в теб доза разочарование, че отпадна на метри от финала и спечелването на 100 000 лв.?

Ако има някакво разочарование от отпадането ми това е, че по някакъв начин не съм се справил достатъчно добре. Критики отправям главно към самия себе си. Може би не ми достигна и доза късмет. Най-лошото за мен в играта със Сами бе, че загубих 20 секунди да дърпам един ринг без да разбера, че не съм сцепил достатъчно гредата. Именно там загубих необходимите секунди, които ми бяха нужни за победата. Водех до края, но разбрах, че нямам сили да се справя със стълбата и паднах на земята.

Наистина двамата със Сами бяхте определени за най-силните мъже в стопанството. Но Сами е професионален спортист. Вярваш ли, че ако нещата се бяха подредили по един малко по друг начин, ако се беше изправил срещу Краси или срещу Веселка финалът щеше да бъде различен?

Със Сами двамата бяхме най-силните мъже в играта и си мечтаехме да излезем на финал един срещу друг. Нямаше друг мъж от „Фермата“, който да ни победи нас двамата. Сами е професионалист, а аз съм любител в спорта. Искам да го поздравя и да кажа, че много го уважавам. Ако бях отишъл на финал най-вероятно щях да спечеля, защото вярвам че вотът, които щях да получа щеше да бъде много висок. Може би наистина съм бил единственият човек, който щеше да победи Веселка по вот. Но за съжаление не успях да стигна до финала.

Този сезон на предаването участниците бяхте разделени на два отбора – сиромаси и чорбаджии. Смяташ ли, че един военен заслужено попадна в отбора на сиромасите?

Смятам че „Фермата“ за мен е именно в сиромашкия отбор. Точно там намирам истинския й смисъл. Започването на изграждането на всичко от самата нула е най-голямото изпитание. Не обичам нещата да ми бъдат давани на готово, а искам да ги изграждам, да усетя цялата игра. И затова за мен беше чест да бъда в сиромашкия отбор. Най-големите приятелства създадох именно в този отбор, защото имахме много ситуации, в които трябваше да се подкрепяме.

Във визитката си в началото на формата сподели, че богатите са такива на гърба на бедните. В престоя си в предаването и след като стената между богати и бедни падна промени ли се твоята гледна точка?

Основното нещо, което извадих като поука за себе си от общуването ми с чорбаджиите е, че всичко е въпрос на нагласа. Когато един човек живее с нагласата, че е беден, той никога няма да успее. Тези хора ми отвориха очите за много неща. Истината е, че чорбаджиите са по-широко скроени, гледат на света с други очи и нещата, които им се случват са много по-различни. Затова всеки един човек трябва да се замисли какво прави в живота си.

В тази връзка кой е най-ценният урок, който научи за себе си и за другите от над 3 – месечния ти престои в предаването? И кой беше най-трудният момент за теб?

Най-ценното, което научих е, че трябва да следвам мечтите си и да не позволявам времето да минава просто така. То тече много бързо и когато човек се обърне назад разбира че се е забавил и не успял. Най-трудният период за мен беше, когато ни откъснаха от света, взимайки ни телефоните. Изолираха ни, нямахме допир до интернет, не знаехме какво се случва с нашите близки. Наистина първоначалният стрес е много голям. Зрителите вероятно не си дават сметка за тези неща, защото виждат само час или два от предаването, но сме в една надпревара 24/7. Редовно работехме по 20 часа на ден, лягахме си в 2-3 часа и ставахме в 6. Отделно от това, когато си физически изтощен и няма достатъчно храна също е много трудно. За мен храната беше най-големият шок, особено през първите 5-6 дни. Първите два дни знам, че съм ял по 50 гр. брашно. За 6 дни свалих 5 кг. Така отидох на първия си дуел. След това храната стана повече, защото някои от участниците отпаднаха. За мен „Фермата“ е повече психологическа, отколкото физическа игра.

Трудно ли е човек да се докаже и да остане верен на принципите си сред толкова много и различни хора? И не на последно място да оцелее до финала?

Напасването трябва да бъде много голямо, защото ако си в конфликт с по-голямата част от групата, всички ще се обърнат срещу теб и няма да те оставят докато не отпаднеш. Моята единствена цел беше да бъда човек вътре, да бъда приятел с всеки един и ако мога да помогна. За мен това беше правилният подход, за да остана до самия край. Истината е, че аз бях най-дълго време ратай. От 78 дни около 42 дни прекарах в обора. Започнаха да ме болят ставите. Другите видяха, че умея доста неща, не се притеснявах да доя кравите от сутрин до вечер. Отделно от това мога да готвя, защото това съм завършил в ПГ по туризъм в Самоков. Абсолютно нищо не ме е притеснявало вътре, затова всеки който можеше да ме избере за ратай го правеше. Няколко пъти взех имунитет, но не може винаги, защото историята е много голяма. Усещал съм, че понякога, когато вървят клиповете съм разсеян на моменти и не слушам. Физическата умора понякога надделява.

Това, което най-много те жегваше и влизаше в спор с останалите бе темата за Родината и патриотизма. Малко са хората, които днес толкова самоотвержено защитават отечеството, армията и военните. Другите сякаш не успяха да те разберат.

Най-много в живота си защитавам България и държавните служители. Призовавам повече хора, когато са вкъщи и им е комфортно и приятно да се замислят за работата на полицаите и дали точно в този момент не са някъде на оглед за убийство, също така какво правят военните и в коя гореща точка на света са, дали докторите не се борят в момента за спасяването на човешки живот. Никой не си дава сметка за тези неща, а е по-лесно да ругаят и омаловажават работата им. Знам какво съм дал на България – най-хубавите си години. Хората сме различни, всеки има право на своята гледна точка. Затова не се сърдя и на Митко Калайджиев, когато реагира така срещу мен и армията. Но ако мога да променя отношението по тази темата за българската армия ще съм много доволен. Мисля че успях с двама човека – Сами и Митко Калайджиев.

Създават ли се истински приятелства в такива формати?

Да, създават се. С повечето от тези, които останахме до финала се чуваме почти всеки ден. Вътре седнахме на масата и се разбрахме, че това е една игра, никой да не се сърди на другия – всеки ще намери начин да мине между капките, за да бъде по-близо до победата. Каквото имаше си го казахме на финала. Отвън се приемаме като приятели, обменяме информация и се учим един от друг.

Кой от своите съотборници чувстваш като най-близък?

Определено това са Красимир, Сами, Караиванов, Калайджиев. Красимира също ми е близка приятелка. Мисля че с едни 7-8 души от формата ще си останем приятели.

Работата в стопанството не беше мираж, любовта за някои хора – също. Ти обаче заложи повече на работата с пословичното си дълго ратайство. Но все пак няколко пъти сподели, че имаш симпатии към красивата актриса Саня Борисова. На кой се обади първо,  когато излезе от формата? Потърси ли Саня?

Аз съм човек, който спазва поетите ангажименти. Потърсих Саня, поканих я на вечеря. Тя има голям професионален опит, възхищавам й се, има много неща които да науча от нея. Приятели сме, вярвам че ще се виждаме и занапред. Заедно отидохме на финала на „Фермата“ като приятели, макар че всички заподозряха други намерения, но това не е вярно.

Според теб най-достойният участник ли спечели формата?

Според мен Веселка заслужи своята победа. Още от началото бях трогнат от съдбата и начина й на живот. Но най-много от децата й. Самият аз много обичам деца и затова приех историята й  доста лично. С Красимир още от сиромашкия отбор се стремяхме да я пазим и защитаваме. Тя се представи достойно в своята битка и спечели рекорден вот на публиката. Хората я заобичаха и затова на финала я подкрепиха.

След като Веселка спечели голямата награда, половината от събраната сума от фермерския пазар ще бъде ли дарена за направата на стая на децата й?

От продажбите успяхме да съберем около 4500 лв. Още не сме решили дали част от тях ще отидат за Веселка, след като тя спечели голямата награда. Но по-хубавата новина е, че на 21 декември голяма част от участниците ще посетим Центъра за настаняване от семеен тип в родния Самоков, за да направим дарение там. Това е първият Дом, който избрахме да подпомогнем.

С какво искаш да запомнят участието ти?

С това, че съм добър, не съм лицемер и съм много борбен човек. Преследвам мечтите си до край и никога не се предавам. Отказвам се само тогава, когато видя че няма смисъл.

Какъв е пътят на Станислав след „Фермата“?

Ако бъда в армията ще кандидатствам във Военна академия. Освен това искам с брат ми да развием малък бизнес.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close