Спасители от Самоков и Дупница се бориха геройски за живота на 18-годишния Анди от Белгия

Самоков 365

„Сговорна дружина, планина повдига” – тази максима намери свое конкретно измерение със спасяването на един човешки живот. Обединените усилия на планинските спасители от Самоков и Дупница помогнаха на 18-годишния Анди от Белгия отново да живее. Изключително тежкият район – комбинация от гъста мъгла, дъжд, градушка, стръмен и хлъзгав участък става причина в спасителната акция да се включат 15 „Ангели от планината”. Тя продължава повече от 16 часа в крайна сметка се увенчава с успех. По 60-градусов наклон, самоковци и дупничани свалят пострадалия.

Ето предисторията на тази положителна развръзка. Спасители от Самоков подават на своите колеги от Дупница сигнал за пострадал човек в района на връх Мермерите, на около 2600 метра надморска височина. Сигналът идва от група белгийски скаути, които предния ден са засечени на въпросното място. По първоначална информация става въпрос за пострадало 18-годишно момче от белгийската група, което е получило травма в коляното и е невъзможно да се движи. Незабавно 5-мата дежурни планински спасители в района на Езерата – Борислав Ранков, Мартин Джокин, Златомир Огнянов, Георги Никифоров и стажант – спасителката Евелина Малинова веднага потеглят към мястото на инцидента. Към тях се присъединяват още двама планински спасители от Дупница – Божидар Джокин и Емил Павлов, които заедно с колегите си от Самоков тръгват към пострадалия и към 18 часа в неделя пристигат при него.

Оказва се, че групата е оставила само един човек при пострадалото 18-годишно момче и вероятно е потеглила към Рилския манастир. Озовавайки се на място, спасителите шинират крака на пострадалия и предприемат мерки затова той да не изпадне в хипотермично състояние. Специалистите са категорични, че мястото е много красиво, но едно от най-недостъпните – с много стръмни участъци, отдалечено от всяка една точка, от където може да бъде транспортиран с линейка. Бурята и ограничената видимост от едва 2 метра правят риска доста голям и превръщат спасителите истински герои. „Въпреки лошите метеорологични условия взехме решение да тръгнем към Седемте езера. Почти през цялото време сме носили на смени пострадалото момче, защото по камъните и изключителния наклон нямаше как да се движи количката. В транспортирането помагаше и неговият приятел. Около 30 минути след полунощ, стигнахме в района на Окото.” – споделят  те. За нещастие, носилката на самоковските спасители се чупи и това налага ходене до хижата на Седемте езера, за да се докара тежката желязна носилка. Така акцията продължава. Към 4 часа през нощта пострадалото момче е свалено до долна станция на лифта, където чака линейка, за да го транспортира до болницата и му окаже помощ. По думите на  Е. Павлов при тази ситуация не е била възможна намесата на хеликоптер заради неблагоприятните климатични условия и се е наложила наземна помощ. Това е история, в която има всичко – разочарование, предателство и самоотверженост. Важно е, че приключва с хепи енд или щастлив край по български, защото никой не е пострадал. А изводите всеки сам може да направи за себе си.