Мария Галчева
Спортният дух понякога отстъпва място пред други начинания и стремежи. Остават обаче диспицплината, мотивацията за успех, строгостта към самия себе си, само че погледът вече е насочен другаде.
В този брой ще ви разкажем една история, която вече е в минало време. Тя спира са се състезава по свои причини, за да направи място на нещо друго, в което иска да реализира себе си. Но с удоволствие си спомня за моментите, които са оставили траен белег в нея – аеробиката като начин на живот, началото, залата, успехите, трудностите. Тя е София Вададжийска – емблематично лице за самоковската аеробика, която също оставя трайна следа в историята на клуба с успехите и присъствието си.
Може би ще ви звучи малко носталгично, заради миналото време, в което питам и в което получавам отговорите, но никъде няма да видите и намек, блед опит за разкайване от направения изобр или за отказ от него. Тя отдава на спорта 8 години от съзнателния си живот – няма как да бъде по различен начин. София остава вярна на себе си в целия си блясък. И ни остава само да и пожелаем много смелост занапред и да не се отказва от това, което е пожелала да прави – въпреки всичко и въпреки всичко, защото мечтите не се оставят за утре.
Какво беше началото на София Вададжийска към аеробиката?
Започнах да тренирам на 8-годишна възраст.Много исках да спортувам нещо и наше приятелско семейство ни предложи именно аеробиката.Още след първата тренировка знаех,че това е моя спорт и така цели 8 години.
Ти не се състезаваш вече. Защо, какво се случи?
Ами случи се това, че тъкмо самоковският отбор започна да се развива много добре и започнаха да се взимат състезатели от други клубове. Самоковските деца се заменят с тях и поради тази причина както аз, така и много други самоковски деца се отказахме. Аз също така имам и проблеми с кръста от натоварването.
Липсват ли ти тренировките, треньорите, момичетата?
Тренировките ми липсват, няма как иначе. Все пак съм се отдавала на тях цели 8 години. Относно треньорите и състезателите, градът е малък и ние често се засичаме.С някои от момичетата учим в едно училище, дори в един и същ клас.
Кой за първи път те заведе в залата, как се запали?
За първи път в залата ме заведоха моите родители.Както и по-горе казах към този спорт ме насочиха наши близки приятели.
Спомняш ли първото си състезание? А първият медал – кога и къде?
Разбира се,че си спомням първото състезание.Чувството е неописуемо.Преди да изляза на сцената усещах едно огромно напрежение,но също така нямах търпение да изляза и да покажа какво съм научила.Първият ми медал го спечелих заедно с още 4 момичета от Самоков в категория групи 12-14 години през 2013 година в Словакия.
Няма начин да не те попитам за това – ти си спортист, макар и да не се състезаваш, а това означава дисциплина и тренировки. От кое се лишаваше в името на това да си успешен спортист?
Когато се занимаваш със спорт професионално,трябва да си готов и на лишения.А именно по-малко свободно време,пропускане на семейни почивки,по-малко излизания с приятели,никакви дискотеки и кафета късно вечер,защото на следващия ден си на тренировка и трябва да си се наспал добре и да имаш достатъчно енергия,за да бъде ползотворна тя.
Как приемаха околните твоите успехи и по какъв начин ти самa за себе си възприемаше успехите си?
Моите близки и приятели приемаха успехите ми с огромно възхищение.Постоянно получавах техните поздрави и възхвали.Аз също приемах успехите си с голяма радост,защото виждах,че трудът ми не е бил напразен и е възнаграден.Но никога не съм се възгордявала прекалено много,защото винаги може и още и има какво да се подобри.Също така,когато веднъж си стигнал върха, е много трудно да се задържиш там,трябва да се влагаш все повече и повече.
А когато не успееше да се направиш добро класиране – как се чувстваше, какво искаше в такъв момент?
Когато не успеех да направя добро класиране,първо се чувствах разочарована.Но това не ме караше да се откажа,а напротив-показваше ми,че съм сгрешила с нещо и ме мотивираше да тренирам повече,за да може следващия път да се представя по-добре.
София в свободното си време – какво обичаш да правиш?
През свободното си време обичам да спортувам навън сред природата,а когато времето е лошо, ходя на фитнес,обичам и да прекарвам време с приятелите си-кафе,разходки.
Кои са твоите опорни точки?
Моите опорни точки са семейството и приятелите ми.Те са до мен във всеки един момент.
Как виждаш себе си занапред? Искаш ли спортна кариера или ще правиш завой?
За вбъдеще няма да се занимавам със спорт, а мисля да наблегна на ученето.Плановете ми са да изградя кариера в областта на фармацията.
